Лазерите – модерните скалпели в урологията!

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?

По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики – да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?

Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася.

Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан.

Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява.

Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.

При кои урологични заболявания се използват лазерите?

Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата.

Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи – при болни с аномалии например.

Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза. Също така, лазерите се използват много успешно за лечение на късо гемче, чрез лазерна френулотомия.

Съществуват ли някакви противопоказания?

Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния.

Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.

Източник: Urolog.bg

Лазерите за разбиване на камъни и лечение на увеличена порстата

През последните години, напредъка на технологиите позволи широкото внедряване на лазерите и лазерните техники в ежедневната урологична практика.
В момента, дори и в бедна България, в редица болници и клиники не само в София и големите градове, уролозите разпилагат с лазери за разбиване на камъни и безкръвни операции на простатата. Това са модерни методи, които позволяват ефективно лечение, при съответно по-бързо и лесно възстановяване на пациентите, които най-често се изписват от на следващия ден.
Представяме Ви кратък виде-клип по темата, в който Д-р Василев, специалист в лазерните и безкръвни урологични опърации, много ясно и подробно обяснява предимствата ефективността на тези модерни методи на лечение:

Безкръвно разбиване на големи камъни в бъбреците

Разбиването на големите камъни в бъбреците често е проблем и понякога е много трудно те да бъдат излекувани без да се прави операция. Напредъка на технологиите през последните 20 години позволи да се въведат нови техники, като перкутанната нефролитотимя (PCNL), при която изваждането на камъка дори и с много големи размери (3, 4 или 5 см) става през малка дупчица на кожата. Метода е модерен и за разлика от отворената операция, която до скоро беше единствената опция за лечение, позволява много по-бързо възстановяване на пацинтите, които се изписват от болницата след 3-4 дни, а възстановяването им и връщането към обичайната ежедневна активност  след 10 дни.

Представяме ви кратък клип, на който Д-р Василев, специалист в разбиването на камъни, демонстрира лечението на конкремент с р-ри над 2 см чрез този метод:

Какво е фимозата при възрастните мъже?

Фимозата при възрастните се дължи най-често на инфекции
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца, но проблемът е лесно разрешим
Д-р Васил Василев – основател на сайта urology.bg
Д-р Василев, какво представлява фимозата?

Фимозата представлява стеснение на кожичката на главата на пениса (препуциум), което не позволява свободното й заголване. Среща се много често примъжете. В зависимост от причините ние яразделяме на две големи форми – вродена и вторична (патологична) фимоза.
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца. Дължи се на слепване между препуциума и главата на пениса. С израстването на детето, кожата постепенно се отлепва и главата започва да се заголва изцяло. Добре е при къпане на бебето, в продължение на няколко месеца или дори година, родителите нежно и по-малко да опитват да заголват главата на пениса му. Много рядко вродената фимоза може да се превърне в патологичен проблем при по-голямото момче или мъжа. Световните данни показват, че това се случвапри около 4-5% от момченцата.
Вторичната фимоза се наблюдава при зрели мъже, които преди това не са били засегнати от проблема. Най-често тя е следствие на различни инфекции, които е прекарал човекът – баланопостити. Те предизвикват инфектиране на кожичката, коятореагира и се свива. Около отвора на главичката на пениса остава един пръстен, който не позволявасвободното й заголване. В по-напредналите стадии, когато пръстенът е много тесен, ерекцията и половият акт стават болезнени. При секс, тъй като кожата не може да мине надолу, е възможно да се получат т.н. рагади, които представляват надлъжни цепчици на препуциума . Впоследствие те зарастват, но допълнително стесняват пръстена. Достига се до един порочен кръг, който постепенно стеснява отвора, а заголването става все по-трудно и болезнено.
Другата причина за фимозата при възрастни мъже е диабетът. При това заболяване голяма част от глюкозата се отделя с урината и тя става сладка. Обособява се много добра среда за различни бактерии и се повишава рискът от инфекции, които допълнително водят до фимоза. Съществуват и някои автоимунни заболявания като лихен склероатрифия и други, които биха могли за да доведат до стеснения на кожата.
В последно наблюдавам вторична фимоза при момченца, при които заголването на главичката в детска възраст е било извършвано малко по-грубо и насилствено. В тези случаи остават малки ранички и белези, които травмират препуциума, които впоследствие водят до развитие на фимоза при голямото момче. По тази причина вече се препоръчва постепенното и нежно заголване на главичката.
Може ли фимозата да бъде причина за някакви инфекции?
Често пъти, когато фимозата е по-тежко изразена и заголването е болезнено, мъжете буквално неглижират хигиената. Под тази кожа се събират бактерии, тъй като там средата благоприятства тяхното развитие – топло, влажно има отпадни клетки от т. нар. смегма, които се прекрасна хранителна среда за бактериите. По този начин сеповишава риска за развитие на инфекции, които впоследствие още повече стесняват отвора.
Възможно ли е фимозата да повлияе върху репродуктивните възможности на мъжа?
Много рядко фимозата може сама по себе си да бъде причина за проблеми с репродуктивната способност на мъжа. Това е чисто козметичен проблем, който не повлиява ерекцията и сперматогенезата. Но избягвайки да прави секс, или когато отворът е много тесен, голямо количество от спермата остава зад пръстена. Но да бъде причина за стерилитет е много рядко усложнение. По-скоро става дума за състояние, което измъчва мъжа – сексът, ерекцията и мастурбацията са болезнени.
Оперативното лечение ли е решение на този проблем?
Решението е само оперативно. Става дума за т. нар. обрязване или циркумцизиум. Пак ще повторя, че става дума козметична интервенция, а не заоперация, която би повлияла ерекцията или нарушила оплодителната способност на мъжа. При тази операция се изрязва въпросният участък от кожата и главата се заголва много по-лесно. Почти половината от мъжете в света са обрязани още в детска възраст и това не е проблем за мъжа впоследствие.
Нормално е мъжете да се притесняват от евентуални усложнения – болки или проблем с ерекцията. Операцията е лека и продължава около 20-30 минути. Възстановителният период е малко по-дълъг и отнема средно 20-25 дни, за да зарастне белегът и мъжете да могат пълноценно да правят секс. Има различни нови методи, които се използват. Разбира се, лазерът е нещо, което на този етап е модерно и има своите преимущества.
Така или иначе обаче обрязването се практикува от хиляди години. Лично аз не съм привърженик на обрязването заради модата или защото е по-хигиенично. Ако един мъж е със слаба хигиена и без навици, дали е обрязан или не, няма огромно значение. Когато обаче има проблем, операцията е добре да се направи.

Източник: Credoweb

uvelichena-prostata-retencia-na-urinata

Защо трябва да се внимава за увеличената простата?!

Увеличената простата е проблем, който засяга голяма част от възрастните мъже. Интересното е, че една голяма част от тях, не обръщат внимание на нея и посещават лекар едва в късните фази на страданието, когато симптомите станат изключително силни, или пък вече се появят усложненията.
Тази реакция на мъжете е нормална, все пак става въпрос за простатата, която е част от мъжката полова система и никой няма намерение да се преглежда ако не усеща нищо. Проблема е, че болестите на простатата, особено на 60 години, започват бавно и подмолно, със слаби и почти неусетни сиптоми на уринирането, което ги прави коварни, защото когато се проявят в пълна сила, много често вече е късно.
В тази връзка, като пример за усложнение от нелекувана увеличена простата, ви представяме кратък видео клип на пациент с над 2 литра задържана урина в мехура, при който се наложи поставяне на катетър.

Това е мотивацията за представяне на този интерес урологичен казус, за да да представим мъж, който няма никакви оплаквания с уринирането, нито задръжка, нито затруднения и повода за прегледа на простатата е честото напикаване, особено през нощта. В действителност се оказва, че неговия мехур е толкова силно препълнен, че урината излиза свободно, без той да може да я контролирап- т.е. прелива.

За това, според европийските и американските стандарти по урология се препоръчват ежегодни прегледи на простатата при уролог, за да се избегне проявата на усложнения като ретенция и поставяне на катетър или другата по-тежка болест – рак на простатата, тъй като всички проблеми свързани с нея са напълно лечими, но само ако се търсят активно и се диагностицират в начален стадий.

Автор на клипа: Д-р Васил Василев – уролог, специалист в лазерните операции на простатата

Източник на статията: Урология.eu

Как изглежда фимозата и защо мъчи мъжете?

Фимозата е често срещано заболяване, което засяга предимно млади мъже в полово-активна възраст. Реално тя представляма стеснение на кожата на пениса, което не позволява свободното заголване на главичката, особено в ерекция. Това прави половият акт неприятен, а по-напредналите стадии, когато стеснението е много голямо – болезне и дори невъзможен. Често по време на секс по кожичката се получават надлъжни цепки, които зарастват трядно и с времето стават все повече и все по-големи. При зарастването им се образува белег, който допълнително стеснява фимозният пръстен и той става все по-тесен. Това е един порочен кръг, който води до влошаване на състоянието и който е лечим единствено, чрез обрязване.

Вижте видеото:

Обрязването, наричано мо медицински циркумцизия, е малка хирургична интервенция, която цели отстраняването на стесненият участък на кожата. Съществуват различни техники за извършването – лазерно обрязване, с ток или със скалпел, но в крайна сметка резултата при всички е същия. Разбира се, някои техники позволяват по-добър козметичен резултат, но все още няма универсален метод и всеки си има предимства и недостатъци. Точно тук е и ролята на опитния уролог, който в зависимост от тежестта на фимозата, състоянието на пениса и предпочитанията на пациента да избере най-подходящия метод, защо с каквото и да се оперира, ръката на хирурга е най-важният фактор за успеха от лечението.

Източник:  Андрология

uroflowmetria-problemi-s-uriniraneto

Защо мъжете пикаят трудно след 50?

Нормално уриниране

Преди да започнем да говорим за трудното уриниране смятаме, че е важно за начало да обясним механизма на нормалното уриниране. По време на уриниране, мускулатурата в стената на мехура се стяга и по-този начин се покачва налягането в него, докато сфинктерите се отпускат, за да позволят свободното изтичане на урината през уретрата. Ако мехура е достатъчно напълнен, при нормалното уриниране струята би трябвало да е силна и неперекъсната, а мехура да се изпразни напълно. Силата на струята е резултат от изтласкващата сила на мехурната стена от една страна и от съпротивлението срещу урината, което оказват мехурната шийка, простатата и уретрата.

zatrudnen-urinirane-mehanizum

Какво е затрудненото уриниране?

Затрудненото уриниране, наричано още дизурия е симптом, който може да се прояви под различни форми:

-намаляване на силата на струята

-трудно начало и трудно започване на уринирането

-по-бавно и продължително уриниране

-нужда от напъване при уриниране

-прекъсване на струята (уриниране на пресекулки)

-изтичане на капки след края на уринирането, които мокрят бельото

-чувство за недоизпразване на пикочния мехур след края на уринирането

trudno-urinirane

Затрудненото уриниране (дизурията) може да се прояви самостоятелно (изолирано) или да е съпроводено от често уриниране през деня и нощта (полакиурия) и/или от императивни позиви за уриниране, които са много по-мъчителни за пациентите.

Последствия

Последствията от затрудненото уриниране могат да бъдат тежки, тъй като то се развива бавно, в продължение на години и дълго време пациентите го понасят добре, като съответно не търсят лекарска помощ. Но в напредналите стадии дизурията може да доведе до сериозни нарушения във функциите както на пикочния мехур, така и на бъбреците.

Най-честата причина за затрудненото уриниране е някакво препядствие на пътя на урината, като при мъжете над 50-годишна възраст в най-често, но не винаги е увеличената простата.

Следствие на това запушване на изхода на пикочния мехур, стената му се задебелява и фиброзира, тъй като и се налага да се бори с все по-голямо съпротивление, за да евакуира урината. Постепенно, изпразването на мехура става все по-непълно, с увеличеване на т.нар. остатъчна урина в него, което пък от своя страна повишава риска за:

-образуване на камъни,

-невъзможност за спонтанно уриниране – т.нар. остра уринна задръжка, която налага спешни урологични мерки

-разтячане на пикочния мехур и значително увеличаване на обема му (над 1 или дори 2-3 литра) – т.нар. хорична задръжка на урината, която може да доведе до разширение и на уретерите и дори бъбреците, с нарушение на функцията им – бъбречна недостатъчност.

-инфекции на урината и/или мъжките полови органи – тестиси, простата, пенис.

zatrudneno-urinirane-uslojneniq

Всички тези рискове са достатъчен повод и аргумент да се консултирате с уролог в случаите, когато усетите продължително и трайно намаляване на силата на струята при уриниране. Все пак трябва да се вземе под внимание и факта, че напълно нормалноструята да е слаба, когато в мехура няма достатъчно урина или обратното, когато сте стискали дълго време и той е препълнен.

Преглед при уролог

Възрастта сама по себе си не е причина за затруднено уриниране. Нуждата от урологичната консултация е провокирана от намаляването на силата на струята, но също така и от честото уриниране през деня и през нощта, от инперативните или спешни позиви за уриниране, които могат да доведат до изпускане или от инфекция.

Както прегледа при всеки друг специалист, така и прегледа при уролог включва разгоговор с пациента, за да се установят:

-продъжителността и давността на проблемите с уринирането

-тяхната еволюция във времето

-техния характер – периодичен или непрекъснат

Също така по време на прегледа е важно да се уточнят предишни заболявание и/или хирургични интервенции, които биха могли да доведат до стеснение на уретрата и да обяснят затрудненото уриниране:

– чести инфекции на урината, които биха могли да бъдат следствие на обструкция (запушване) на пикочния мехур

– предишни катетеризации на пикочния мехур или предишнииндоскопски изследвания

– провеждано хирургично или лъчелечение на малкия таз

– трявми на перинеума, таза или уретрата

Най-често дизурията е стара и с и бавно развитие, като обичайно почти не се забелязва и не притеснява пациентите, които дълго време не търсят лекарска помощ заради нея. От друга страна обаче, честите и императивните позиви за уриниране, както и нощтното уриниране са много по-осезаеми за пациентите, нарушават много по-голяма степен качеството им на живот и когато съпровождат трудното уриниране, карат мъжете да търсят лекарска помощ много по-рано.

Урологичния преглед включва:

Ехографско изследване на:

-простата – голамина, форма и консистенция

-пикочен мехур – дебелината на стената му; наличие на конкрементие, остатъчна урина или дивертикули

-бъбреци

Кръвни изследвания:

-ПСА за изключване на подозрение за рак на простатата

-Креатини проверка на бъбречната функция

Ректално туширане

Микробиологично изследване на урината

Целта на прегледа не е единствено да се установи големината на простатата, а по-скоро способността на пикочния мехур да се изпразва без затруднение, защото въпреки че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е единствената. Разбира се, ако причината за затрудненото уриниране е неусложнената доброкачествената простатна хиперплазия (т.е. без наличие на остатъчна урина, без наличие на камъни или без наличие на застой на урината в бъбреците) Вашият уролог ще ви назначи съответното медикаментозно лечение. При липса на подобрение на оплакванията въпреки лечението би следвало да се направи реоценка на състоянието и да се търсят други причини за проблемното уриниране. В тези случаи, могат да се наложат и допълнителни изследвания, като:

-Урофлоуметрия, с която измерваме и обективизираме времето на уринирането и максималния дебит на урината.

-Уретроцистоскопия, която позволява директен оглед отвътре на уретрата, за търсене на стриктури, простатата и пикочния мехур – за търсене на камъни, дивертикули и тумор.

-Уродинамично изследване може да се наложи в по-комплицираните случаи, което позволява да се направи оценка на контрактилитета на стената на пикочния мехур и мехурния сфинктер.

uroflowmetria-problemi-s-uriniraneto

Обобщение

Въпреки, че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е едниствената, като причините за дизурията могат да бъдат свързани и с други състояния, които:

zatrudneno-urinirane-prichini

Болести и състояние, които намаляват контрактилитета на мехурната стена:

-неврологични заболявания

-нарушения в мукулатурата на мехурната стена – следствие на възрастта, прием на медикаменти, диабет и др.

Болести или състояние, които повишяват съпротивлението срещу урината:

доброкачествено увеличена простатата (Доброкачествена простатна хиперплазия), като е важно да отбележим, че големината на простатата не винаги съответства на тежестта на оплакванията и дори малка простата може да предизвика запушване.

-склероза на мехурната шийка

-стриктури на уретрата

Както се вижда, лечениета на затрудненото уриниране е комплексно и е свързано с правилното отчитане на много фактори, а не само на лечението на увеличената простата.

Автор: Д-р Васил Василев – Urology.bg

Лазерно лечение на увеличена простата – алтернатива на ТУРП

Дълго време ТУРП (Трансуретрална резекция на простатата) е основният елемент от хирургията за лечение на увеличена простата, но технологията напредва и вече има методи, които са далеч по-малко инвазивни, а постигнатия ефект е отличен. При ТУРП, частта от простатната тъкан, която блокира пътя на урината бива премахната. Въпреки че е ефективна процедура, хоспитализацията е 48 часа или повече при нужда, както е небходимо и поставянето на катетър за това време. Рисковете при тази интервенция са свързани с анестезията, кървене по време и след операция, както и в много редки случаи опасното абсорбиране на течности.

Алтернативата, която набира сили е лазерната хиругия.  Както и при ТУРП, така и тук целта е да се направи канал в уретрата, през който урината да преминава по-лесно, но процедурата е далеч по-малко инвазивна. Вместо изразване на тъканта, тук въпросния канал се прави като простатната тъкан се изпарява с помоща на лазерна енергия. Проучванията показват, че когато лазерното лечение се извършва от опитни уролози, резултатите са отлични и ги няма страничните ефекти, които са свързани с ТУРП. Това е процедура в амбулаторни условия, при която няма или е минимален риска от кървене, няма риск от абсорбиране на течностите и катетъра се поставя само за нощта.

Начете още за лазерните операции на простатата>>

Как се разбиват големи камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

litotriptor-razbivane-na-kamani

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

 

lasern-razbivane-na-kamani-URS
Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

 

golqm-kamak-babrek-pcnl

 

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

lizbor-lechenie-golemikamani-babreci

 

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог 

 

Рискови групи на рака на простатата

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

– При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

– При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

– При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.