Как се разбиват големи камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

litotriptor-razbivane-na-kamani

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

 

lasern-razbivane-na-kamani-URS
Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

 

golqm-kamak-babrek-pcnl

 

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

lizbor-lechenie-golemikamani-babreci

 

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог 

 

Рискови групи на рака на простатата

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

- При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

- При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

- При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.

Какво представлява и защо се извършва обрязването?

Обрязването е хирургичното премахване на кожата покриваща върха на пениса. Обрязването е сравнително често явление при новородени момченца по целия свят. Обрязването и на по-късен етап също е възможно но тогава процедурата е по-сложна.

В някои семейства обрязването е въпрос на религиозни възгледи и ритуали (еврейски и мюсюлмански семейства), за други семейна традиция, лична хигиена или превантивни мерки. За други обаче обрязването не е необходимо или дори обезообразяващо. След обрязването , не е възможно да се възстанови външния вид на необрязан пенис.

Освен посочените по-горе причини, обрязване се извършва и когато препуциума не може да бъде изтеглен назад, за да се оголи главичката на члена. В останалите случаи е въпрос на личен избор.

Обрязването може да има следните предимства:

- по-лесна хигиена – обрязаният пенис се мие по-лесно. Но миенето на необрязан пенис също не представлява особена трудност.

- намален риск от инфекции на пикочните пътища – риска от инфекции на пикочните пътища при мъжете като цяло е нисък, но при обрязаните е дори по-нисък. Тежки инфекции на ранна възраст могат да доведат по-късно до бъбречни проблеми.

- намален риск от полово предавани болести – обрязаните мъже може да са подложени на по-нисък риск от предаваните по полов път заболявания (вкл. СПИН). Разбира се, безопасния секс си остава основната протекция.

- превенция на проблеми с пениса – често кожата покриваща необрязания пенис е възможно трудно или невъзможно да се изтегля назад. Това може да доведе до възпаление на препуциума или главичката на пениса.

-  намален риск от рак на пениса – въпреки че е рядко срещан този вид рак, той е по-малко срещан при обрязаните мъже. Също така и при жените с обрязан партньор, вероятността от рак на шийката на матката е по-малък.

Какво представлява рака на простатата?

Простатата е жлеза, намираща се под пикочния мехур на мъжа и образуваща флуида за спермата. Рака на простата е явление по-често срещано сред възрастните мъже и по-рядко срещано сред мъжете под 40 години. Като рискови фактори могат да се посочат възрастта над 65 години и генетичния фактор.

Симптомите на рака на простатата са:

-проблеми при уриниране като болки, трудности при започване или спиране на струята или уриниране на капки.
-болки в кръста
-болки при еякулация

За да се диагностицира рака на простататая уролога може да направи рекатлно изследване, като така може да усети дали има бучки по простатата или нещо друго необичайно. Вероятно е да се направи и кръвно изследване за ПСА (простатно-специифчен антиген). Тези изследвания се извършват и при рутинни прегледи на простатата, дори да няма симптоми за рак. Ако резултатите са извън норма, може да се наложат допълнителни изследвания – ултразвук, магнитен резонанс, биопсия.

Лечението на рака зависит от фазова, в която е. Колко бързо нараства рака и колко различни са клетките от съседната тъкан, помага да се определи етапа на развитие на заболяването. Мъжете диагностицирани с рак имат няколко варианта за лечение. Но варианта, който е подходящ за един мъж, може да не е най-добрият за друг. Лечението може да бъде – внимателно наблюдение, хирургична намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Възможна е и комбинация от тези варианти на лечение.

turp-vs-laser-prostata-tumb-1

Коя е най-добрата операция за увеличена простата?

Увеличената простатна жлеза, наричана още ДПХ или аденом на простатата е една от основните причини за смущенията в уринирането при мъже над 50 години. Това са тънката струя, напъните при уриниране, честото уриниране, нощното уриниране и др.

Макар увеличената простата сама по себе си вече да не се определя като заболяване, а по-скоро като състояние, то дължащите се на нея проблеми с уринерането, които нарушават качеството на живот на мъжете са причина за започване на лечение, което може да бъде медикаментозно или оперативно

ugolemena-prostata-anatomia

През последните години в ежедневната практика навлязоха нови и пречистени лекрствени препарати (още за медикаментозната терапия), които значително подобряват оплакванията, но въпреки това в някои случаи се налага оперативно лечение, което е единствения начин за трайно решаване на проблемите с уринирането.

Оперативните техники се делят на 2 големи групи – отворени операции и т.нар. безкръвни или ендоскопски операции, които се извършват през пикочния канал (т.е. трансуретрално) и включват трансуретрална резекция и лазерни операции.

Целта на тази статия е да сравним различните хирургични методи за лечение на доброкачествено увеличената простата (отворена операция, трансулетрална резекция и лазерните техники), като представим предимствата и недостатъците на всеки метод по отделно.

Както се подразбира от само себе си, отворените операции трудно биха могли да се сравняват с безкръвните, тъй като при тях освен разрез имаме знаително по-дълго време на носене на катетър, значително по-дълъг болничен престой, много по-висок риск от усложнения и кървене, което е причина те да се препоръчват все по-рядко и в изключителни случай и все повече и повече да бъдат измествани от безкръвните.

Това е причината в тази статия да сравним двата основни безкръвни метода, а именно трансуретралната резекция на простатата, наричана накратко ТУР-П с лазерните операции.

laser-prostata-tur-p

В момента ТУР-П се определя като “златен стандарт” в хирургичното лечение на доброкачествена простатна хиперпалзия. Това е първата и най-стара “безкръвна” операция, която от години е въведена в ежедневна практика и с която има натрупан най-голям опит. При нея се прониква през уретрата, достига се до простатата, която се нарязва на малки пърченца с помощтта на електрически ток. Основният недостатък на ТУР-П е, че е приложим при жлези с обем по-малък от 80 см3 и при по-големи простати и при липса на лазер, единствена възможност остава отворената операция.

Казваме “при липса на лазер”, защото с навлизането на лазерните техники оперативно лечение на простатата значително се промени, тъй като те предоставят много предимства пред отворените операци и ТУР-П, дори и при по-големите от 80 см3 жлези. Това ги прави много желани в редица центрове в напредналите дъжрави по света.

За да сравним ТУР-П с лазерните методи ще представим резултати от референтни клинични проучвания при простати с размери до 70 см3, защото при тях се препоръчат и са възможни и двата метода и каквито са размерите на най-големия брой от оперираните жлези. При по-малките или по-големите, сравнението просто е бизпридмитно и неприложимо.

turp-vs-laser-prostatata

За да сравним обективно ТУР-П и лазерните техники ще разгледаме  отделните параметри, който са най-важни за пациента, а именно:

Болничен престой

Болничният престой зависи от вида на упойката и усложненията след операцията. При проведени 7 проучвания с 1069 пациенти сравняващи продължителноста на престоя в болница прдимството е за лазерните техники. 

Носене на катетър

В периода след оперативното лечение  сe налага поставяне на уретрален катетър. Той се сваля между 1-ви и 5-ти ден. Момента на свалнето му,  се определя от вида на използваната оперативната техника, настъпилите усложнения и навиците на хирурга. Според осем проведени проучвания с 1088 пациента се доказва, че ранното сваляне на катетъра при лазерни интервенции се свързва с по–нисък риск от усложнения от това при ТУР-П, като с увеличаване на размера на жлезата превеса за лазерите е по-голям.  

Кръвозагуба

Принципите при отстраняване на простатната тъкан при трансуретралната резекция и лазер е различна, на което сме се спряли в други статии. Една от първите “реклами” на лазерната техника при навлизането й е, че е подходяща за безкръвни операции. Макар и много близо до истината, все пак дори и малко, по време на операция е възможно да се наблюдава известно кървене. Тук отново се намесва статистическия анализ, който е красноречив в полза на лазерните техники, където кръвозагубата е в  пъти по-ниска. Голям проблем при хирургичното лечение на ДПХ са пациентите, които приемат антикоагулнати лекарства като системна, ежедневна терапия. Според проведени проучвания извършено ТУР-П на пациенти приемащи антикоагуланти, се налага кръвопреливане в до 30% от случаите, докато  тези  оперирани с лазер рискък от кръвопреливане е съпоставим с този на неприемащите антикоагуланти.

Еректилна функция 

Проведени са няколко проучвания за сексуалната функция след ТУР-П. Според резултатите известна форма на еректилна дисфункция се наблюдава в до 14% от пациентите, като повечето случаи са преходни и отшумяват с времето. Относно лазерните технологии информацията засега е малка като са проведени две по-големи проучвания върху неголям брой пациенти проследени за сравнително кратък период (до 1г.). Предварителни данни сочат, че лазерните техники дават по–малък риск от еректилна дисфункция в сравнение с трансуретралната резекция.

Усложнения

За следоперативни усложнения се приемат задръжкатата (ретенция) на урината, инфекции, стриктури (стеснения) на уретрата, задръжка на съсиреци, ретроградна яекулация, повторни интервенции, болезенено уриниране. Десет клинични проучвания сравняват тези показатели при двата метода. При простати със среден обем превесът е в полза на лазерните техники, докато при по-големи простати разликите са незначителни, като по отношение на инфекциите и задръжката на урина разлики в зависимост от оперативната техника почти не се наблюдава, независимо от обема на жлезата.

Как се възприема от пациентите

За стандартизиране на тежеста на оплакванията в практиката са въведени стандартизирани въпросници, като най-използвания е IPSS. Te се използват за оценка на проблемите с простатата преди операцията и за проследяване на ефектите след операция. Фактът, че отговорите дават цифрово измерение прави тези въпросници много подходящи за статистически анализ. Проведени са пет проучвания с 557 пациента сравняващи резултатите от ТУР-П и лазерни операции на 12 и месец след операцията. Резултатите не показват особена разлика в двата метода. 

turp-vs-laser-za-prostata

Като заключение можем да кажем, че макар сравнително нови, лазерните технологии в редица отношения показват значителни предимства пред трансуретралната резекция на простатата (ТУР-П) и е много вероятно скоро те да се наложат като новия “златен стандарт” в урологията.

Източник Prostatata.com

Фимоза и обрязване – най-важното за един мъж!

Фимозата е състояние, при което отворът на препуциума (кожичката, която покрива главата на пениса) е стеснен и не позволява свободно и безболезнено да се открие главичката на половия член. В някои случаи се дължи на епително частично или пълно срастване между вътрешния лист на препуциума с главата на члена.

Честота

При новородените момченца, нормално, препуциумъг е дълъг и не особено еластичен, като отворът му е тесен. Това състояние е известно като физиологична фимоза, която позволява пълното заголване на главата само при 4% от новородените. С растежа и развитието на детето започва постепенното разделяне на двата препуциални листа и главичката започва да се показва. Времето за завършване на гези процеси варира и е строго индивидуално. На възраст 6-7 години при 90% от момченцата фимозата вече отсъства.

Освен физиологична, фимозата бива още:

1. Вродена – дължи се на по-дълъг препуциум с циркулярно стеснение на отвора и срастване с главата на члена. Откриването на главичката е затруднено или невъзможно. Отделената и събрана смегма предразполага към възникване на хроничен възпалителен процес и затруднява забелването.
2. Придобита – дължи се на заболяване на половия член и препуциума. Така например, в детска възраст физиологичната фимоза може да се усложни с баланопостит. Възпалителният процес предизвиква разрастване на съединителна тъкан, която прави отвора на препуциума ригиден и го стеснява, при което се проявява придобитата фимоза при деца.

За по-голяма яснота ви представяме кратко видео какво представлява фимозата:

Фимозата най-често и в приблизително около 95 % от случаите се лекува, чрез обрязване или т.нар. циркумцизия. Това е кратка и козметична операция, която представлява изрязване на стеснения участък от кожичката на пениса (препуциума). Обрязването може да се извърши по различни начини, коато са описани моного видове техники, като в момента най-актуалното лечение е лазерното обрязване.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Научете още за обрязването и лечението на фимозата.

Какво трябва да знаем за рака на простатата?

Ракът на простатата е най-честото злокачествено заболяване и всяка година в Европа се откриват повече от 2 милиона нови случая. Много, често, той няма никави оплаквания,  което е причина да се търси активно чрез ежегодни прегледи на простатата при уролог

В тази връзка, Ви представяме кратък видео-клип с найй-важната информация за тази болест, симптомите,  методите за диагностика и превенция, защото той е напълно лечим, само в начален стадий:

Източник Prostatata.com

Опасна ли е Хидронефрозата?

Какво е хидронефроза?

Хидронефрозата произлиза от гръцки и съдържа корените на две думи – hydro - вода и nephros – бъбрек. Представлява състояние, при което образуваната в бъбрека урина не може не може да излезе от него и се задържа в кухинната му система. Ако не се лекува, този застой на урина, може да увреди бъбрека и да има трайни последици за здравето на човека.

Важно е да отбележим, че хидронфрозата сама по себе си не е болест, а състояние. Много заболявания могат да запушат отделителната система, но тук ще се спрем на най-честата причина, а именно камъните в бъбреците.

Хидронефроза

За да изясним по-ясно процеса първо ще се спрем на малко анатомия. Образуваната в бъбрека урина се събира в неговото легенче, откъдето продължава по уретера и за да се складира в пикочния мехур. Уретерът представлява тясна тръбичка, която има три нормални, анатомични стеснения. Първото е в началото – малко след излизането от бъбрека, второто е в средната част и третото – преди влизането на уретера в пикочния мехур. Това са най-тесните места в отделителната система и ако бъбречния камък успее да премине през тях то той се елиминира спонтанно чрез урината. Ако, обаче това не се случи, камъкът остава в уретера, което води до рязък стоп в нормалното изтичане на урината – хидронефроза.

 

Бъбречна колика

Когато конкремента се “заклещи” в уретера се развива силно болезнена и драматична клинична картина. Бъбрека от една страна продължава да отделя урина със същите темпове, но тъй като тя няма къде да отиде, започва да раздува легенчето и чашките. Това води до разтягане на бъбречната капсула, която е силно инервирана. Появява се изключително силна болка. Това е картината на бъбречната колика. Описвана като една от най-силните болки, тя има коликообразен характер като започва от кръста и лумбалната област и достига до слабините. Често се съчетава с гадене и повръщане.

Лечение на хидронефрозата

Хидронефрозата представлява спешно състояние не само поради силната болка с която е съпроводена, но и заради опасноста за здравето на бъбрека и целият организъм.

Лечението на хидронефрозата често се състои в отстраняването на причината за настъпването й.

Медикаментозно лечение

Медикаменточното лечение има за цел да отпусне мускулатурата на уртера и да намали болката. Нарича се медикаментозна експулсивна терапия (МЕТ). Това е първа линия на лечение на хидронефрозата като директно се цели отстраняване на причината. Според различни проучвания до 70 – 85% от бъбречните колики се лекуват именно така. Подходящо е за камъни с диаметър до около 5-6 мм.

Лазерно разбиване на камъка

През последните години лазерът и лазерното разбиване се наложи като златен стандарт в лечението на камъните в уретера. Представлява минимално инвазивно лечение, при което се използва специален инструмент наречен уретероскоп, снабден с тънка тръба с камера и източник на светлина. Чрез него се вкарва специално лазерно влакно, което раздробява камъка до много малки фрагменти, които се елиминиат по естествен път. Често още на следващия ден пациента си е вкъщи – оздравял.

Какво става ако не се лекува хидронефрозата

Това е чест въпрос, който задават пациентите. Хидронефрозата е опасна за здравето на бъбрека и на целия организъм. В началото болката е много силна, непоносима, коликообразна. С напредване на състоянието болката става по-тъпа като се описва все повече като тежест. Това се дължи на естествения процес на притъпяване на болката от главния мозък, от една страна, и на намаляване на количеството на отделената от бъбрека урина. Едно от изискванията за нормално образуване на урина е наличието на намаляващо налягане по хода на бъбречното легенче и уретера. Когато това се наруши и бъбрека се запуши започва и намаляване на количеството отделена урина. На практика бъбрека спира да работи. Ако това състояние се излекува бързо бъбрека се възстаноява напълно. Ако лечението се забави бъбрека постепенно губи паренхима си като накрая може да остане само капсулата и органа да заприлича на “торба” пълна с урина. Това е крайния етап на хидронфрозата, когато не се пристъпи към лечение. Когато се достигне до такъв етап единственото лечение е премахването на целия бъбрек.

Източник Urology.bg

Как се лекува еректилната дисфункция?

Когато основната причина за еректилната дисфункция се лекува, състоянието обикновено утихва. На консултация с уролог се предписват правилните за случая медикаменти. Има медикаменти с перорално приложение, които помагат на мъжа да получи ерекция или да удължи получената ерекция. Тези медикаменти не могат да бъдат приеамни от мъже със сериозни медицнски състояния като например сърдечни заболявания. Тогава биват предложени други варианти на лечение. Тези варианти включват механични помощни средства като вакуумни помпи или импланти в пениса. Тяхното приложение и използване се обяснява от лекаря.

Мъж с такива проблеми трябва да обмисли и намаляване или спиране на алкохола и тютюнопушенето. Така се намалява риска от еректилна дисфункция, както и от други сериозни медецински състояния.

Методи намаляващи стреса, като медитация и терапия могат да бъдат полезни при лечение на еректилна дисфункция причинена от стрес. Необходими са достатъчно сън както редовни физически упражнения, които да намалят до минимум възможността от появявата на еректилни проблеми дължащи се на стреса.

Образуване и видове камъни в бъбреците

Камъните в бъбреците са твърда маса съставена от кристали и образуваща се в бъбреците, но може да се срещнат във всяка част на пикочните пътища. Пикочните пътища включват бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Като медицинско състояние камъните в бъбреците са едно от най-болезнените такива. Причината за тяхното образуване зависи от вида на камъка. В САЩ например всяка година около 1 млн. души се подлагат на лечение свързано с камъни.

Не всички видове камъни са образувани от кристали. Различните видове камъни в бъбреците са:

  • калциеви – калциевите камъни са най-често срещаният вид. Могат да бъдат съставени от калциев оксалат (най-често), фосфат или малеат. Витамин C и спанака съдържат оксалат. Камъните на основата на калций се срещат най-често при млади мъже на възраст между 20-30 години.
  • пикочна киселина – този вид камъни е по-често срещан при мъжете отколкто при жените.  Може да се появят при хора страдащи от подагра или такива, които са подложени на химиотерапия.
  • струвитни – този вид камъни се среща най-често при жени с инфекции на пикочните пътища. Тези камъни могат да имат значителни размери  и да предизвикат запушване на пикочните пътища.
  • цистинови – цистиновите камъни се срещат рядко. Появяват се при мъже и при жени, при които се наблюдават генетични смущения.