Как изглежда фимозата и защо мъчи мъжете?

Фимозата е често срещано заболяване, което засяга предимно млади мъже в полово-активна възраст. Реално тя представляма стеснение на кожата на пениса, което не позволява свободното заголване на главичката, особено в ерекция. Това прави половият акт неприятен, а по-напредналите стадии, когато стеснението е много голямо – болезне и дори невъзможен. Често по време на секс по кожичката се получават надлъжни цепки, които зарастват трядно и с времето стават все повече и все по-големи. При зарастването им се образува белег, който допълнително стеснява фимозният пръстен и той става все по-тесен. Това е един порочен кръг, който води до влошаване на състоянието и който е лечим единствено, чрез обрязване.

Вижте видеото:

Обрязването, наричано мо медицински циркумцизия, е малка хирургична интервенция, която цели отстраняването на стесненият участък на кожата. Съществуват различни техники за извършването – лазерно обрязване, с ток или със скалпел, но в крайна сметка резултата при всички е същия. Разбира се, някои техники позволяват по-добър козметичен резултат, но все още няма универсален метод и всеки си има предимства и недостатъци. Точно тук е и ролята на опитния уролог, който в зависимост от тежестта на фимозата, състоянието на пениса и предпочитанията на пациента да избере най-подходящия метод, защо с каквото и да се оперира, ръката на хирурга е най-важният фактор за успеха от лечението.

Източник:  Андрология

uroflowmetria-problemi-s-uriniraneto

Защо мъжете пикаят трудно след 50?

Нормално уриниране

Преди да започнем да говорим за трудното уриниране смятаме, че е важно за начало да обясним механизма на нормалното уриниране. По време на уриниране, мускулатурата в стената на мехура се стяга и по-този начин се покачва налягането в него, докато сфинктерите се отпускат, за да позволят свободното изтичане на урината през уретрата. Ако мехура е достатъчно напълнен, при нормалното уриниране струята би трябвало да е силна и неперекъсната, а мехура да се изпразни напълно. Силата на струята е резултат от изтласкващата сила на мехурната стена от една страна и от съпротивлението срещу урината, което оказват мехурната шийка, простатата и уретрата.

zatrudnen-urinirane-mehanizum

Какво е затрудненото уриниране?

Затрудненото уриниране, наричано още дизурия е симптом, който може да се прояви под различни форми:

-намаляване на силата на струята

-трудно начало и трудно започване на уринирането

-по-бавно и продължително уриниране

-нужда от напъване при уриниране

-прекъсване на струята (уриниране на пресекулки)

-изтичане на капки след края на уринирането, които мокрят бельото

-чувство за недоизпразване на пикочния мехур след края на уринирането

trudno-urinirane

Затрудненото уриниране (дизурията) може да се прояви самостоятелно (изолирано) или да е съпроводено от често уриниране през деня и нощта (полакиурия) и/или от императивни позиви за уриниране, които са много по-мъчителни за пациентите.

Последствия

Последствията от затрудненото уриниране могат да бъдат тежки, тъй като то се развива бавно, в продължение на години и дълго време пациентите го понасят добре, като съответно не търсят лекарска помощ. Но в напредналите стадии дизурията може да доведе до сериозни нарушения във функциите както на пикочния мехур, така и на бъбреците.

Най-честата причина за затрудненото уриниране е някакво препядствие на пътя на урината, като при мъжете над 50-годишна възраст в най-често, но не винаги е увеличената простата.

Следствие на това запушване на изхода на пикочния мехур, стената му се задебелява и фиброзира, тъй като и се налага да се бори с все по-голямо съпротивление, за да евакуира урината. Постепенно, изпразването на мехура става все по-непълно, с увеличеване на т.нар. остатъчна урина в него, което пък от своя страна повишава риска за:

-образуване на камъни,

-невъзможност за спонтанно уриниране – т.нар. остра уринна задръжка, която налага спешни урологични мерки

-разтячане на пикочния мехур и значително увеличаване на обема му (над 1 или дори 2-3 литра) – т.нар. хорична задръжка на урината, която може да доведе до разширение и на уретерите и дори бъбреците, с нарушение на функцията им – бъбречна недостатъчност.

-инфекции на урината и/или мъжките полови органи – тестиси, простата, пенис.

zatrudneno-urinirane-uslojneniq

Всички тези рискове са достатъчен повод и аргумент да се консултирате с уролог в случаите, когато усетите продължително и трайно намаляване на силата на струята при уриниране. Все пак трябва да се вземе под внимание и факта, че напълно нормалноструята да е слаба, когато в мехура няма достатъчно урина или обратното, когато сте стискали дълго време и той е препълнен.

Преглед при уролог

Възрастта сама по себе си не е причина за затруднено уриниране. Нуждата от урологичната консултация е провокирана от намаляването на силата на струята, но също така и от честото уриниране през деня и през нощта, от инперативните или спешни позиви за уриниране, които могат да доведат до изпускане или от инфекция.

Както прегледа при всеки друг специалист, така и прегледа при уролог включва разгоговор с пациента, за да се установят:

-продъжителността и давността на проблемите с уринирането

-тяхната еволюция във времето

-техния характер – периодичен или непрекъснат

Също така по време на прегледа е важно да се уточнят предишни заболявание и/или хирургични интервенции, които биха могли да доведат до стеснение на уретрата и да обяснят затрудненото уриниране:

– чести инфекции на урината, които биха могли да бъдат следствие на обструкция (запушване) на пикочния мехур

– предишни катетеризации на пикочния мехур или предишнииндоскопски изследвания

– провеждано хирургично или лъчелечение на малкия таз

– трявми на перинеума, таза или уретрата

Най-често дизурията е стара и с и бавно развитие, като обичайно почти не се забелязва и не притеснява пациентите, които дълго време не търсят лекарска помощ заради нея. От друга страна обаче, честите и императивните позиви за уриниране, както и нощтното уриниране са много по-осезаеми за пациентите, нарушават много по-голяма степен качеството им на живот и когато съпровождат трудното уриниране, карат мъжете да търсят лекарска помощ много по-рано.

Урологичния преглед включва:

Ехографско изследване на:

-простата – голамина, форма и консистенция

-пикочен мехур – дебелината на стената му; наличие на конкрементие, остатъчна урина или дивертикули

-бъбреци

Кръвни изследвания:

-ПСА за изключване на подозрение за рак на простатата

-Креатини проверка на бъбречната функция

Ректално туширане

Микробиологично изследване на урината

Целта на прегледа не е единствено да се установи големината на простатата, а по-скоро способността на пикочния мехур да се изпразва без затруднение, защото въпреки че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е единствената. Разбира се, ако причината за затрудненото уриниране е неусложнената доброкачествената простатна хиперплазия (т.е. без наличие на остатъчна урина, без наличие на камъни или без наличие на застой на урината в бъбреците) Вашият уролог ще ви назначи съответното медикаментозно лечение. При липса на подобрение на оплакванията въпреки лечението би следвало да се направи реоценка на състоянието и да се търсят други причини за проблемното уриниране. В тези случаи, могат да се наложат и допълнителни изследвания, като:

-Урофлоуметрия, с която измерваме и обективизираме времето на уринирането и максималния дебит на урината.

-Уретроцистоскопия, която позволява директен оглед отвътре на уретрата, за търсене на стриктури, простатата и пикочния мехур – за търсене на камъни, дивертикули и тумор.

-Уродинамично изследване може да се наложи в по-комплицираните случаи, което позволява да се направи оценка на контрактилитета на стената на пикочния мехур и мехурния сфинктер.

uroflowmetria-problemi-s-uriniraneto

Обобщение

Въпреки, че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е едниствената, като причините за дизурията могат да бъдат свързани и с други състояния, които:

zatrudneno-urinirane-prichini

Болести и състояние, които намаляват контрактилитета на мехурната стена:

-неврологични заболявания

-нарушения в мукулатурата на мехурната стена – следствие на възрастта, прием на медикаменти, диабет и др.

Болести или състояние, които повишяват съпротивлението срещу урината:

-доброкачествено увеличена простатата (Доброкачествена простатна хиперплазия), като е важно да отбележим, че големината на простатата не винаги съответства на тежестта на оплакванията и дори малка простата може да предизвика запушване.

-склероза на мехурната шийка

-стриктури на уретрата

Както се вижда, лечениета на затрудненото уриниране е комплексно и е свързано с правилното отчитане на много фактори, а не само на лечението на увеличената простата.

Автор: Д-р Васил Василев – Urology.bg

Лазерно лечение на увеличена простата – алтернатива на ТУРП

Дълго време ТУРП (Трансуретрална резекция на простатата) е основният елемент от хирургията за лечение на увеличена простата, но технологията напредва и вече има методи, които са далеч по-малко инвазивни, а постигнатия ефект е отличен. При ТУРП, частта от простатната тъкан, която блокира пътя на урината бива премахната. Въпреки че е ефективна процедура, хоспитализацията е 48 часа или повече при нужда, както е небходимо и поставянето на катетър за това време. Рисковете при тази интервенция са свързани с анестезията, кървене по време и след операция, както и в много редки случаи опасното абсорбиране на течности.

Алтернативата, която набира сили е лазерната хиругия.  Както и при ТУРП, така и тук целта е да се направи канал в уретрата, през който урината да преминава по-лесно, но процедурата е далеч по-малко инвазивна. Вместо изразване на тъканта, тук въпросния канал се прави като простатната тъкан се изпарява с помоща на лазерна енергия. Проучванията показват, че когато лазерното лечение се извършва от опитни уролози, резултатите са отлични и ги няма страничните ефекти, които са свързани с ТУРП. Това е процедура в амбулаторни условия, при която няма или е минимален риска от кървене, няма риск от абсорбиране на течностите и катетъра се поставя само за нощта.

Начете още за лазерните операции на простатата>>

Как се разбиват големи камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

litotriptor-razbivane-na-kamani

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

 

lasern-razbivane-na-kamani-URS
Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

 

golqm-kamak-babrek-pcnl

 

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

lizbor-lechenie-golemikamani-babreci

 

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог 

 

Рискови групи на рака на простатата

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

- При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

- При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

- При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.

Какво представлява и защо се извършва обрязването?

Обрязването е хирургичното премахване на кожата покриваща върха на пениса. Обрязването е сравнително често явление при новородени момченца по целия свят. Обрязването и на по-късен етап също е възможно но тогава процедурата е по-сложна.

В някои семейства обрязването е въпрос на религиозни възгледи и ритуали (еврейски и мюсюлмански семейства), за други семейна традиция, лична хигиена или превантивни мерки. За други обаче обрязването не е необходимо или дори обезообразяващо. След обрязването , не е възможно да се възстанови външния вид на необрязан пенис.

Освен посочените по-горе причини, обрязване се извършва и когато препуциума не може да бъде изтеглен назад, за да се оголи главичката на члена. В останалите случаи е въпрос на личен избор.

Обрязването може да има следните предимства:

- по-лесна хигиена – обрязаният пенис се мие по-лесно. Но миенето на необрязан пенис също не представлява особена трудност.

- намален риск от инфекции на пикочните пътища – риска от инфекции на пикочните пътища при мъжете като цяло е нисък, но при обрязаните е дори по-нисък. Тежки инфекции на ранна възраст могат да доведат по-късно до бъбречни проблеми.

- намален риск от полово предавани болести – обрязаните мъже може да са подложени на по-нисък риск от предаваните по полов път заболявания (вкл. СПИН). Разбира се, безопасния секс си остава основната протекция.

- превенция на проблеми с пениса – често кожата покриваща необрязания пенис е възможно трудно или невъзможно да се изтегля назад. Това може да доведе до възпаление на препуциума или главичката на пениса.

-  намален риск от рак на пениса – въпреки че е рядко срещан този вид рак, той е по-малко срещан при обрязаните мъже. Също така и при жените с обрязан партньор, вероятността от рак на шийката на матката е по-малък.

Какво представлява рака на простатата?

Простатата е жлеза, намираща се под пикочния мехур на мъжа и образуваща флуида за спермата. Рака на простата е явление по-често срещано сред възрастните мъже и по-рядко срещано сред мъжете под 40 години. Като рискови фактори могат да се посочат възрастта над 65 години и генетичния фактор.

Симптомите на рака на простатата са:

-проблеми при уриниране като болки, трудности при започване или спиране на струята или уриниране на капки.
-болки в кръста
-болки при еякулация

За да се диагностицира рака на простататая уролога може да направи рекатлно изследване, като така може да усети дали има бучки по простатата или нещо друго необичайно. Вероятно е да се направи и кръвно изследване за ПСА (простатно-специифчен антиген). Тези изследвания се извършват и при рутинни прегледи на простатата, дори да няма симптоми за рак. Ако резултатите са извън норма, може да се наложат допълнителни изследвания – ултразвук, магнитен резонанс, биопсия.

Лечението на рака зависит от фазова, в която е. Колко бързо нараства рака и колко различни са клетките от съседната тъкан, помага да се определи етапа на развитие на заболяването. Мъжете диагностицирани с рак имат няколко варианта за лечение. Но варианта, който е подходящ за един мъж, може да не е най-добрият за друг. Лечението може да бъде – внимателно наблюдение, хирургична намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Възможна е и комбинация от тези варианти на лечение.

turp-vs-laser-prostata-tumb-1

Коя е най-добрата операция за увеличена простата?

Увеличената простатна жлеза, наричана още ДПХ или аденом на простатата е една от основните причини за смущенията в уринирането при мъже над 50 години. Това са тънката струя, напъните при уриниране, честото уриниране, нощното уриниране и др.

Макар увеличената простата сама по себе си вече да не се определя като заболяване, а по-скоро като състояние, то дължащите се на нея проблеми с уринерането, които нарушават качеството на живот на мъжете са причина за започване на лечение, което може да бъде медикаментозно или оперативно

ugolemena-prostata-anatomia

През последните години в ежедневната практика навлязоха нови и пречистени лекрствени препарати (още за медикаментозната терапия), които значително подобряват оплакванията, но въпреки това в някои случаи се налага оперативно лечение, което е единствения начин за трайно решаване на проблемите с уринирането.

Оперативните техники се делят на 2 големи групи – отворени операции и т.нар. безкръвни или ендоскопски операции, които се извършват през пикочния канал (т.е. трансуретрално) и включват трансуретрална резекция и лазерни операции.

Целта на тази статия е да сравним различните хирургични методи за лечение на доброкачествено увеличената простата (отворена операция, трансулетрална резекция и лазерните техники), като представим предимствата и недостатъците на всеки метод по отделно.

Както се подразбира от само себе си, отворените операции трудно биха могли да се сравняват с безкръвните, тъй като при тях освен разрез имаме знаително по-дълго време на носене на катетър, значително по-дълъг болничен престой, много по-висок риск от усложнения и кървене, което е причина те да се препоръчват все по-рядко и в изключителни случай и все повече и повече да бъдат измествани от безкръвните.

Това е причината в тази статия да сравним двата основни безкръвни метода, а именно трансуретралната резекция на простатата, наричана накратко ТУР-П с лазерните операции.

laser-prostata-tur-p

В момента ТУР-П се определя като “златен стандарт” в хирургичното лечение на доброкачествена простатна хиперпалзия. Това е първата и най-стара “безкръвна” операция, която от години е въведена в ежедневна практика и с която има натрупан най-голям опит. При нея се прониква през уретрата, достига се до простатата, която се нарязва на малки пърченца с помощтта на електрически ток. Основният недостатък на ТУР-П е, че е приложим при жлези с обем по-малък от 80 см3 и при по-големи простати и при липса на лазер, единствена възможност остава отворената операция.

Казваме “при липса на лазер”, защото с навлизането на лазерните техники оперативно лечение на простатата значително се промени, тъй като те предоставят много предимства пред отворените операци и ТУР-П, дори и при по-големите от 80 см3 жлези. Това ги прави много желани в редица центрове в напредналите дъжрави по света.

За да сравним ТУР-П с лазерните методи ще представим резултати от референтни клинични проучвания при простати с размери до 70 см3, защото при тях се препоръчат и са възможни и двата метода и каквито са размерите на най-големия брой от оперираните жлези. При по-малките или по-големите, сравнението просто е бизпридмитно и неприложимо.

turp-vs-laser-prostatata

За да сравним обективно ТУР-П и лазерните техники ще разгледаме  отделните параметри, който са най-важни за пациента, а именно:

Болничен престой

Болничният престой зависи от вида на упойката и усложненията след операцията. При проведени 7 проучвания с 1069 пациенти сравняващи продължителноста на престоя в болница прдимството е за лазерните техники. 

Носене на катетър

В периода след оперативното лечение  сe налага поставяне на уретрален катетър. Той се сваля между 1-ви и 5-ти ден. Момента на свалнето му,  се определя от вида на използваната оперативната техника, настъпилите усложнения и навиците на хирурга. Според осем проведени проучвания с 1088 пациента се доказва, че ранното сваляне на катетъра при лазерни интервенции се свързва с по–нисък риск от усложнения от това при ТУР-П, като с увеличаване на размера на жлезата превеса за лазерите е по-голям.  

Кръвозагуба

Принципите при отстраняване на простатната тъкан при трансуретралната резекция и лазер е различна, на което сме се спряли в други статии. Една от първите “реклами” на лазерната техника при навлизането й е, че е подходяща за безкръвни операции. Макар и много близо до истината, все пак дори и малко, по време на операция е възможно да се наблюдава известно кървене. Тук отново се намесва статистическия анализ, който е красноречив в полза на лазерните техники, където кръвозагубата е в  пъти по-ниска. Голям проблем при хирургичното лечение на ДПХ са пациентите, които приемат антикоагулнати лекарства като системна, ежедневна терапия. Според проведени проучвания извършено ТУР-П на пациенти приемащи антикоагуланти, се налага кръвопреливане в до 30% от случаите, докато  тези  оперирани с лазер рискък от кръвопреливане е съпоставим с този на неприемащите антикоагуланти.

Еректилна функция 

Проведени са няколко проучвания за сексуалната функция след ТУР-П. Според резултатите известна форма на еректилна дисфункция се наблюдава в до 14% от пациентите, като повечето случаи са преходни и отшумяват с времето. Относно лазерните технологии информацията засега е малка като са проведени две по-големи проучвания върху неголям брой пациенти проследени за сравнително кратък период (до 1г.). Предварителни данни сочат, че лазерните техники дават по–малък риск от еректилна дисфункция в сравнение с трансуретралната резекция.

Усложнения

За следоперативни усложнения се приемат задръжкатата (ретенция) на урината, инфекции, стриктури (стеснения) на уретрата, задръжка на съсиреци, ретроградна яекулация, повторни интервенции, болезенено уриниране. Десет клинични проучвания сравняват тези показатели при двата метода. При простати със среден обем превесът е в полза на лазерните техники, докато при по-големи простати разликите са незначителни, като по отношение на инфекциите и задръжката на урина разлики в зависимост от оперативната техника почти не се наблюдава, независимо от обема на жлезата.

Как се възприема от пациентите

За стандартизиране на тежеста на оплакванията в практиката са въведени стандартизирани въпросници, като най-използвания е IPSS. Te се използват за оценка на проблемите с простатата преди операцията и за проследяване на ефектите след операция. Фактът, че отговорите дават цифрово измерение прави тези въпросници много подходящи за статистически анализ. Проведени са пет проучвания с 557 пациента сравняващи резултатите от ТУР-П и лазерни операции на 12 и месец след операцията. Резултатите не показват особена разлика в двата метода. 

turp-vs-laser-za-prostata

Като заключение можем да кажем, че макар сравнително нови, лазерните технологии в редица отношения показват значителни предимства пред трансуретралната резекция на простатата (ТУР-П) и е много вероятно скоро те да се наложат като новия “златен стандарт” в урологията.

Източник Prostatata.com

Фимоза и обрязване – най-важното за един мъж!

Фимозата е състояние, при което отворът на препуциума (кожичката, която покрива главата на пениса) е стеснен и не позволява свободно и безболезнено да се открие главичката на половия член. В някои случаи се дължи на епително частично или пълно срастване между вътрешния лист на препуциума с главата на члена.

Честота

При новородените момченца, нормално, препуциумъг е дълъг и не особено еластичен, като отворът му е тесен. Това състояние е известно като физиологична фимоза, която позволява пълното заголване на главата само при 4% от новородените. С растежа и развитието на детето започва постепенното разделяне на двата препуциални листа и главичката започва да се показва. Времето за завършване на гези процеси варира и е строго индивидуално. На възраст 6-7 години при 90% от момченцата фимозата вече отсъства.

Освен физиологична, фимозата бива още:

1. Вродена – дължи се на по-дълъг препуциум с циркулярно стеснение на отвора и срастване с главата на члена. Откриването на главичката е затруднено или невъзможно. Отделената и събрана смегма предразполага към възникване на хроничен възпалителен процес и затруднява забелването.
2. Придобита – дължи се на заболяване на половия член и препуциума. Така например, в детска възраст физиологичната фимоза може да се усложни с баланопостит. Възпалителният процес предизвиква разрастване на съединителна тъкан, която прави отвора на препуциума ригиден и го стеснява, при което се проявява придобитата фимоза при деца.

За по-голяма яснота ви представяме кратко видео какво представлява фимозата:

Фимозата най-често и в приблизително около 95 % от случаите се лекува, чрез обрязване или т.нар. циркумцизия. Това е кратка и козметична операция, която представлява изрязване на стеснения участък от кожичката на пениса (препуциума). Обрязването може да се извърши по различни начини, коато са описани моного видове техники, като в момента най-актуалното лечение е лазерното обрязване.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Научете още за обрязването и лечението на фимозата.

Какво трябва да знаем за рака на простатата?

Ракът на простатата е най-честото злокачествено заболяване и всяка година в Европа се откриват повече от 2 милиона нови случая. Много, често, той няма никави оплаквания,  което е причина да се търси активно чрез ежегодни прегледи на простатата при уролог

В тази връзка, Ви представяме кратък видео-клип с найй-важната информация за тази болест, симптомите,  методите за диагностика и превенция, защото той е напълно лечим, само в начален стадий:

Източник Prostatata.com