Как се разбиват големи камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

litotriptor-razbivane-na-kamani

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

 

lasern-razbivane-na-kamani-URS
Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

 

golqm-kamak-babrek-pcnl

 

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

lizbor-lechenie-golemikamani-babreci

 

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Автор на статията: Д-р Васил Василев – Уролог 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *