Пикочните пътища и по-специално бъбреците, афектират върху и се афектират от баланса на течности в тялото. Камъните се формират, когато химичните вещества (обикновено калций, оксалат, фосфат) отделящи се от бъбрека се концентрират и не могат да са разтворят. Резултата е образуването на кристали, които нарастват и накрая  се превръщат в камъни. В периоди на преобладаващо горещо време, каквото е лятото, в организма има значителна загуба на течности чрез потене и други естествени начини. Така урината се концентрира и риска от образуване на камъни в бъбреците се увеличава.

Риска от образуване на камъни може да се намали по-следните начини:

• пиенето на много вода, особено през лятото. Под много, като количество се има предвид 2-3 л дневно. Това количество е достатъчно за отделянето на 2л урина. Разбира се, в зависимост от времето и активността на всеки човек, това количество може да варира и да се наложи по-голям прием.
• пиенето на цитрусови напитки (фрешове), особено съдържащите лимон. Цитрусите блокирата образуването на камъни и повишения прием на такива напитки намалява риска от образуването им.
• намаляване приема на натрий. Диета с високи количества натрий увеличава количеството калций в урината. Предпазването от калциеви камъни включва ограничаването на натрия.
• специфични препоръки могат да бъдат направени по отношение на камъните в бъбреците, ако е известен химичния им състав. Това е така, защото съществуват няколко вида камъни според състава и предпазването зависи от вида. Най-честият вид камъни са калциево-оксалатните камъни, като оксалата може да бъде намален с намаляването на приема на спанак, ядки, шоколад, цвекло, чай.

Специално пък за камъните образувани от пикочна киселина, животинските протеини съдържщаи пурини, като яйца, риба и дроб, трябва да бъдат ограничени за да се намали риска от образуване на камъни.

Камъни, които останат в уретера, по време на преминаването им към пикочния мехур, могат да създадат препятствие пред урината. Това се случва при камъни по-големи от 5мм. Ако тези камъни не се елиминират по естествен път, тогава може да се наложи използването на лазерната литотрипсия.

Лазерната литотрипсия се извършва под обща анестезия. Самата процедура представлява въвеждането на специален инструмент, наречен уретероскоп, в уретрата, като преминава през пикочния мехур и достига до уретера. С пряката визуализация на камъка в уретера, с помоща на лазер, той може да бъде разбит на малки парчета. Често се използва и стент при тази процедура, която може да отнеме между 1-3 часа в зависимост от размера и локализацията на камъка в пикочните пътища.

Като усложнения на лазерната литотрпсия може да се посочи кървене, инфекции на пикочните пътища или пациента да не е подходящ за обща анестезия.

След процедурата може да се очаква малко количество кръв в урината. Като оплаквания е възможно честото желание за уриниране поради раздразнените уретра и пикочен мехур от въвеждането на уретероскопа. Обикновено не се налага хоспитализация.

Френулума е кожна гънка подобна на юздичката под езика.  Това е кожата под главичката на пениса, която свързва препуциума. Ако френулума е твърде къс, когато пениса е еректирал, кожата на пениса не може да бъде опъната до край, което причинява болки. По време на сексуален акт, поради тези причини, може да се случи френлума да се скъса и да започне да кърви.  Ако това се случи, мястото на кървенето трябва веднага да бъде притиснато, както и да бъде потърсена медицинска помощ. Обикновено ще бъдат направени няколко хирургични шева на мястото на кървенето.

Късия френулум (още наричан и късо гемче) се среща при около 5 % от необрязаните мъже на възраст между 15-30 години. Някои мъже може да преминат през целия си живот, страдайки от болка и кървене, без дори да подозират за проблема. Много мъже дори не знаят и че съществува лечение. Степента на плътност и дебелина на френулума са вариращи.

Лечението на къс френулум е обикновена хирургчина намеса, като няма нужда от обрязване.

Късия френулум може да бъде коригиран с обикновен хирургически разрез под локална анестезия. След това раната се оставя да зарасне няколко дена като няма нужда от шевове.

Някои рискови фактора при образуването на камъни в бъбреците са по-благоприятстващи това да се случи. Някои от тях обаче, могат да бъдат контролирани, а други не.

Рискови фактори, които могат да бъдат контролирани:

• количеството вода, което бива изпивано – най-честата причина за образуване на камъни е недостатъчното количество вода, което се изпива. Трябва да се стреми към пиене на такова количество вода на ден, че урината да бъде прозрачна като вода (2-2,5 л. вода дневно).
• хранителния режим – режим с висок прием на протеин, натрий и богати на оксалати храни (напр. тъмнозелени зеленчуци), повишава риска от образуване на камъни в бъреците. Ако има съмнения, че хранителния режим е неправилен, е препоръчителна консултацията с диетолог.
• наднорменото тегло – това може да предизвика инсулинова резистентност или повишен калций в урината, което значително повишава риска от образуване на камъни.
• медикаменти – определени медикамени също може да повишат риска от образуване на камъни.

Рискови фактори, които не могат да бъдат контролирани:

• възраст и пол – мъжете на възраст между 30-50 години са по-предразположени към камъни в бъбреците. Жени след менопауза, с ниска нива на естроген или с премахнати яйчиници също имат повишен риск от образуване на камъни.
• наследственост по отношение на камъни в бъбреците
• инфекции на пикочните пътища
• други заболявания или състояния – болест на Крон, хиперпаратиреоидизъм,
• операция на червата или стомашен байпас
• инсулинова резистентност, която може да се прояви заради диабет или надноромено тегло

Разбиването на камъни попаднали в уретера чрез лазерна литотрипсия се счита за много безопасна операция. Като специфични за операцията рискове могат да се посочат: инфекции, минимално кървене, перфорация на уретера (1 на 200 случаи).

След процедурата е нормално пациента да има чести позиви за уриниране, както и наличието на кръв в урината. Тези състояния се нормализират в следващите разбиването дни. Има лекарства, които облекчават чувството на щипане при уриниране. Възможно е на пациента да бъде поставен временен стент, което поставяне би позволило на мястото, където е бил камъка в уретера да се успокои. Стента е доста вероятно да бъде прикрепен към “връв” идваща от уретрата, с цел по-лесното му премахване в лекарския кабинет, когато вече не е необходим. Трябва да се полагат повече грижи и да се отделя завишено внимание при наличието на стент, за да не се издърпа неволно връвта или да се закачи с бельото.

След лазерната литотрипсия се уговорят и контролни прегледи. Изписват се и антибиотици, за да се избегнат инфекциите. Необходимо е да се изпиват минимум 2 литра вода на ден. При болки помогат и стандартни лекарства от аптеката. 24 часа след операцият, шофирането не е възможно, тъй като пациента е бил под обща анестезия.

Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) е процедура, която се извършва в амбулаторни условия. Това означава, че пациента се явява в болницата или клинката в деня на извършването на процедурата и най-вероятно си тръгва още на същия ден. Много е важно преди процедурата, лекаря да знае какви лекарства, добавки или билки приемате. Лекарства като аспирин, ибупрофен или антикоагуланти пречат на нормалното съсирване на кръвта. Най-вероятно на пациента ще бъде казано да спре приема им. Ако лекаря изрично не посочи, не се спира приема на предписани вече лекарства. Преди да започне EКЛТ, на пациента се дават успокояващи лекарства и антибиотици, за да се избегнат инфекции. След това пациента се облича в болничен халат и ляга на маса, на която има възглавница пълна с вода и където пациента остава до завършването на процедурата.

След приключването на процедурата, пациента прекарва около два часа за възстановяване преди да бъде изписан, но при някои може да се наложи хоспитализация за една вечер. Добре е да има, някой близък или роднина да ви откара след процедурата, както и да се планират 1-2 дена за почивка вкъщи. След литотрипсията е силно препоръчително да се пие много вода през следващите седмици, а и не само. Така ще се помогне на останалите фрагменти от камъка да бъдат изхвърлени.

Камъните в пикочния мехур обикновено започват да се образуват, когато пикочния мехур не се изпразва напълно. Останалата в мехура урина остава и започва да образува кристали, които в даден момент се превръщат в камъни. В повечето случаи това е и основна причина мехура да не се изпразва изцяло.

Най-честите причини, причинияващи появата на камъни в пикочния мехур са:

• увеличение на простатата – увеличената простата (доброкачествена простатна хиперплазия) може да причини камъните в пикочния мехур при мъжа. Когато простатата се увеличава, тя притиска уретрата и да прекъсне потока на урината и така тя да се задържа в пикочния мехур
• увредени нерви (неврогенен пикочен мехур) – при нормално състояние, чрез нервите мозъка изпраща сигнали към мускулите на пикочния мехур дали да се свият или отпуснат. Ако тези нерви са увредени – от сърдечен удар, увреждане на гръбначния мозък или друг здравословен проблем, пикочния мехур може да не се изпразва напълно.

Други причини, които могат да причиният камъните в пикочния мехур са:

• възпаление – ако пикочния мехур е възпален, могат да се образуват и камъни. Инфекции на пикочните пътища или рентгенови терапии на  тазовата област също могат да причиняг възпаления на пикочния мехур.
• медицински приспособления – понякога катетъра, тънката тръбичка, която се поставя в уретрата, за да може да преминава урината от мехура, също може да причини камъни в пикочния мехур. Същото могат да причинят и обекти случайно достигнали до мехура – средства за контрацепция или стент. Минералните кристали, които впоследствие се превръщат в камъни, могат да се образуват по повърхността на такива приспособления.
• камъни в бъбреците – камъните образуващи се в бъбреците не са същите като тези образуващи се в пикочния мехур. Те се образуват по различен начин и често поради различни причини. Понякога малки камъни в бъбреците могат да преминат от уретерите в мехура и ако не се изхвърлят, могат да се превърнат в камъни в пикочния мехур.

В случай, че екстракорпоралната литотрипсия (EКЛТ) или когато камъка е със затрудняващо процедурата разположение (напр. във вътрешната и полегата част на бъбрека), или пациента не може да прекара 24 часа без своето антиагрегантно/антикоагулантно лечение, уролога може да премине към уретероскопия. При тази техника се прокарва ендоскоп през канала свързващ бъбрека с пикочния мехур. Особено полезен е т.нар твърд уретероскоп, чрез който се разбиват големи камъни, разположени в най-ниските места в канала. От 4-5 години обаче, мекия и гъвкав ендоскоп, с изключително малък диаметър, е в своя подем като позволява достигането на камъни чак в бърека и разбивайки ги посредством лазер, ударни или ултразвукови вълни. Недостатък на уретероскопията е, че е по-агресивна процедура спрямо екстракорпоралната литотрипсия, тъй като изисква извършването й да бъде под обща анестезия. Понякога е необходимо и поставянето на катетър за отделянето на урината. Инвазивния характер на уретероскопията е придружен и от малък риск от инфекциозно усложнение.

Във Франция от около 75 000 годишно за отстраняване на камъни, отворения тип операции са не повече от 4000 спрямо 40 000 извършени литотрипсии и 30 000 уретероскопии.

До отворения тип операции се прибягва в рядките случаи, когато другите два метода не са успешни или при прекалено големи камъни, които не могат да бъдат отстранени чрез екстракорпорална литотрипсия или уретероскопия.

Бъбрречните кризи (болки) понякога сe (по-малко от 6% от случаите) считат за тежки, било то защото протичат при човек с крехко здраве (бъбречна недостатъчност, с един бъбрек, бременност, трансплантиран бъбрек, бъбречи заболявания) или защото са налице сериозни признаци – инфекция, слаб дебит (отделяне) на урина, трайни и значителни болки въпреки проведено безболезнено лечение. При такива случаи е наложително спешното отвеждане на урината.

При спешни случаи с бременни жени е изключително важно мнението на гинеколог, ако бъбречната криза е предпоставка за сериозен риск от преждевременно раждане. 99% процента от бъбречните кризи се проявяват във второто и третото тримесечие от бремеността.

Облекчаването на бъбречни кризи при бременни жени е проблемна област, тъй като повечето противовъзпалителни са противопоказни. Използват се основни обезболяващи средства и ако жената постоянно изпитва бъбрчени болки, които не преминават, е необходимо поставянето на стент double J. Все пак сондата може да е рискова за бремеността.

Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) (с ударни вълни) е най-безболезненият вариант за разбиване на камъни в бъбреците. Приложен е за първи път през 1980 г. върху мъже и оттогава бързо става най-предпочитаният метод за разбиване на различни видове камъни.

Метода е неинвазивен, тоест кожата не се наранява. Ударните вълни, които са основна част от процедурата, се генерират извънтелесно през възглавничка с вода и след това се предават към тялото, без да нараняват кожата. Вълните са концетрирани и насочени със силна енергия към зоната на камъка, който трябва да бъде разбит. Един път започнало действието на тази енергия, камъка се разбива на парченца малки парченца с размера на песъчинки, които после излизат по естествен път от бъбрека и уретера. Ако парченцата излязат без проблем, не се налага никакъв престой в болницата или ако се наложи, то би бил много кратък.

Друго предимство на този метод, което го прави изключително елегантен е, че може да бъде извършен практически без нуждата от обща анестезия и няма значителни странични ефекти. Тъй като приема на лекарства има влияние върху коагулацията и ако приема не е бил спрян на време преди лечението, понякога може да се образуват хематоми (по-малко от 1% от случаите).

В редки случаи, пациента може да изпита остри болки при изхврълянето на парченцата от камъка през уретера. Тези болки могат да бъдат облекчени с медикаменти или с поставянето на катетър. Лечението с ударните вълни може да бъде повторено един или няколко пъти, ако една процедура не е достатъчна за разбиването на камъка. Екстракорпоралната литотрипсия се прилага по сигурен и лесен начин.