Tag Archives: камъни в уретерите

Какви видове лечение се използват за разбиване на камъни?

Някои камъни засядат в уретера или бъбрека и причиняват постоянни симптоми или проблеми. В тези случаи болката е остра и нетърпима и може да се наложи прием в болница. Начините на лечение на камъни са няколко:

  • екстракорпорална литотрипсия (EКЛТ) – при този метод се използват високоенергийни ударни вълни, чиито източник е специална машина, които се насочват към камъка и така го разбиват. След това останалите малки парченца от разбития камък се изхвърлят навън с урината.
  • перкутанна нефролитотомия – използва се при камъни, чието разбиване не е подходящо за ЕКЛТ. През кожата, а оттам в бъбрека се поставя специален инструмент наречен нефроскоп. Камъка се разбива и парченцата от него се премахват през нефроскопа. Процедурата се извършва под обща анестезия.
  • уретероскопията е друт метод на лечение на камъни. При него до уретера се достига през уретрата и пикочния мехур със специален инструмент – уретероскоп. Веднъж след като камъка е локализиран, той се разбива посредством лазер или друг източник на енергия. Тази техника за разбиване е подходяща за повечето видове камъни.
  • премахването на камъни може да се осъществи и чрез класическата отворена операция, където се прави разрез на кожата за да се осигури достъп до уретера или бъбрека. Този вид операция се налага в редки случаи, при които по-горните техники не са приложими или ако камъка в бърека е много голям.

Какво следва след лазерната литотрипсия

Разбиването на камъни попаднали в уретера чрез лазерна литотрипсия се счита за много безопасна операция. Като специфични за операцията рискове могат да се посочат: инфекции, минимално кървене, перфорация на уретера (1 на 200 случаи).

След процедурата е нормално пациента да има чести позиви за уриниране, както и наличието на кръв в урината. Тези състояния се нормализират в следващите разбиването дни. Има лекарства, които облекчават чувството на щипане при уриниране. Възможно е на пациента да бъде поставен временен стент, което поставяне би позволило на мястото, където е бил камъка в уретера да се успокои. Стента е доста вероятно да бъде прикрепен към “връв” идваща от уретрата, с цел по-лесното му премахване в лекарския кабинет, когато вече не е необходим. Трябва да се полагат повече грижи и да се отделя завишено внимание при наличието на стент, за да не се издърпа неволно връвта или да се закачи с бельото.

След лазерната литотрипсия се уговорят и контролни прегледи. Изписват се и антибиотици, за да се избегнат инфекциите. Необходимо е да се изпиват минимум 2 литра вода на ден. При болки помогат и стандартни лекарства от аптеката. 24 часа след операцият, шофирането не е възможно, тъй като пациента е бил под обща анестезия.

Уретероскопия – когато екстракорпоралната литотрипсия не би била ефективна

В случай, че екстракорпоралната литотрипсия (EКЛТ) или когато камъка е със затрудняващо процедурата разположение (напр. във вътрешната и полегата част на бъбрека), или пациента не може да прекара 24 часа без своето антиагрегантно/антикоагулантно лечение, уролога може да премине към уретероскопия. При тази техника се прокарва ендоскоп през канала свързващ бъбрека с пикочния мехур. Особено полезен е т.нар твърд уретероскоп, чрез който се разбиват големи камъни, разположени в най-ниските места в канала. От 4-5 години обаче, мекия и гъвкав ендоскоп, с изключително малък диаметър, е в своя подем като позволява достигането на камъни чак в бърека и разбивайки ги посредством лазер, ударни или ултразвукови вълни. Недостатък на уретероскопията е, че е по-агресивна процедура спрямо екстракорпоралната литотрипсия, тъй като изисква извършването й да бъде под обща анестезия. Понякога е необходимо и поставянето на катетър за отделянето на урината. Инвазивния характер на уретероскопията е придружен и от малък риск от инфекциозно усложнение.

Във Франция от около 75 000 годишно за отстраняване на камъни, отворения тип операции са не повече от 4000 спрямо 40 000 извършени литотрипсии и 30 000 уретероскопии.

До отворения тип операции се прибягва в рядките случаи, когато другите два метода не са успешни или при прекалено големи камъни, които не могат да бъдат отстранени чрез екстракорпорална литотрипсия или уретероскопия.

Бъбречна криза

Бъбречната криза, съответно бъбречните болки са силни и остри с неочаквано проявление. Обикновено едностранни болки в областта на кръста и могат да се почувстват и до слабините. Те са резултат от болезнено напрежение в горните пикочни пътища над запушването.

Анатомични характеристики

Пикочните пътища са съставени от два бъбрека, два уретера, пикочен мехур и уретра. Урината се преработва от филтрирана кръв на ниво бъбреци. След това през два малки канала, наречени уретери, урината достига до пикочния мехур, където се натрупва. След това при уриниране, урината от пикочния мехур преминава през последния канал, наречен уретра, завършващ с отвор, през който се отделя урината.

Причини

Най-често причините за болките са свързани с някое препятствие в отделителните пътища, разположени между бъбрека и пикочния мехур. Задържаната или забавена урина не може да протича свободно. Това препятствие е най-често камък или наричано още уролитиаза.

Камъните могат да се образуват от урината в бъбреците или пикочните пътища. В повечето случаи камъка е на калциева основа (видими на рентген), а най-често е на оксалатна основа (50% от случаите). Има и камъни на основата на пикочна киселина (продукт на разпадането на протеини). И накрая най-рядката основа – цистин (от наследствена болест, цистинурия).