Разбиването на камъни попаднали в уретера чрез лазерна литотрипсия се счита за много безопасна операция. Като специфични за операцията рискове могат да се посочат: инфекции, минимално кървене, перфорация на уретера (1 на 200 случаи).

След процедурата е нормално пациента да има чести позиви за уриниране, както и наличието на кръв в урината. Тези състояния се нормализират в следващите разбиването дни. Има лекарства, които облекчават чувството на щипане при уриниране. Възможно е на пациента да бъде поставен временен стент, което поставяне би позволило на мястото, където е бил камъка в уретера да се успокои. Стента е доста вероятно да бъде прикрепен към “връв” идваща от уретрата, с цел по-лесното му премахване в лекарския кабинет, когато вече не е необходим. Трябва да се полагат повече грижи и да се отделя завишено внимание при наличието на стент, за да не се издърпа неволно връвта или да се закачи с бельото.

След лазерната литотрипсия се уговорят и контролни прегледи. Изписват се и антибиотици, за да се избегнат инфекциите. Необходимо е да се изпиват минимум 2 литра вода на ден. При болки помогат и стандартни лекарства от аптеката. 24 часа след операцият, шофирането не е възможно, тъй като пациента е бил под обща анестезия.

Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) е процедура, която се извършва в амбулаторни условия. Това означава, че пациента се явява в болницата или клинката в деня на извършването на процедурата и най-вероятно си тръгва още на същия ден. Много е важно преди процедурата, лекаря да знае какви лекарства, добавки или билки приемате. Лекарства като аспирин, ибупрофен или антикоагуланти пречат на нормалното съсирване на кръвта. Най-вероятно на пациента ще бъде казано да спре приема им. Ако лекаря изрично не посочи, не се спира приема на предписани вече лекарства. Преди да започне EКЛТ, на пациента се дават успокояващи лекарства и антибиотици, за да се избегнат инфекции. След това пациента се облича в болничен халат и ляга на маса, на която има възглавница пълна с вода и където пациента остава до завършването на процедурата.

След приключването на процедурата, пациента прекарва около два часа за възстановяване преди да бъде изписан, но при някои може да се наложи хоспитализация за една вечер. Добре е да има, някой близък или роднина да ви откара след процедурата, както и да се планират 1-2 дена за почивка вкъщи. След литотрипсията е силно препоръчително да се пие много вода през следващите седмици, а и не само. Така ще се помогне на останалите фрагменти от камъка да бъдат изхвърлени.

Камъните в пикочния мехур обикновено започват да се образуват, когато пикочния мехур не се изпразва напълно. Останалата в мехура урина остава и започва да образува кристали, които в даден момент се превръщат в камъни. В повечето случаи това е и основна причина мехура да не се изпразва изцяло.

Най-честите причини, причинияващи появата на камъни в пикочния мехур са:

• увеличение на простатата – увеличената простата (доброкачествена простатна хиперплазия) може да причини камъните в пикочния мехур при мъжа. Когато простатата се увеличава, тя притиска уретрата и да прекъсне потока на урината и така тя да се задържа в пикочния мехур
• увредени нерви (неврогенен пикочен мехур) – при нормално състояние, чрез нервите мозъка изпраща сигнали към мускулите на пикочния мехур дали да се свият или отпуснат. Ако тези нерви са увредени – от сърдечен удар, увреждане на гръбначния мозък или друг здравословен проблем, пикочния мехур може да не се изпразва напълно.

Други причини, които могат да причиният камъните в пикочния мехур са:

• възпаление – ако пикочния мехур е възпален, могат да се образуват и камъни. Инфекции на пикочните пътища или рентгенови терапии на  тазовата област също могат да причиняг възпаления на пикочния мехур.
• медицински приспособления – понякога катетъра, тънката тръбичка, която се поставя в уретрата, за да може да преминава урината от мехура, също може да причини камъни в пикочния мехур. Същото могат да причинят и обекти случайно достигнали до мехура – средства за контрацепция или стент. Минералните кристали, които впоследствие се превръщат в камъни, могат да се образуват по повърхността на такива приспособления.
• камъни в бъбреците – камъните образуващи се в бъбреците не са същите като тези образуващи се в пикочния мехур. Те се образуват по различен начин и често поради различни причини. Понякога малки камъни в бъбреците могат да преминат от уретерите в мехура и ако не се изхвърлят, могат да се превърнат в камъни в пикочния мехур.

В случай, че екстракорпоралната литотрипсия (EКЛТ) или когато камъка е със затрудняващо процедурата разположение (напр. във вътрешната и полегата част на бъбрека), или пациента не може да прекара 24 часа без своето антиагрегантно/антикоагулантно лечение, уролога може да премине към уретероскопия. При тази техника се прокарва ендоскоп през канала свързващ бъбрека с пикочния мехур. Особено полезен е т.нар твърд уретероскоп, чрез който се разбиват големи камъни, разположени в най-ниските места в канала. От 4-5 години обаче, мекия и гъвкав ендоскоп, с изключително малък диаметър, е в своя подем като позволява достигането на камъни чак в бърека и разбивайки ги посредством лазер, ударни или ултразвукови вълни. Недостатък на уретероскопията е, че е по-агресивна процедура спрямо екстракорпоралната литотрипсия, тъй като изисква извършването й да бъде под обща анестезия. Понякога е необходимо и поставянето на катетър за отделянето на урината. Инвазивния характер на уретероскопията е придружен и от малък риск от инфекциозно усложнение.

Във Франция от около 75 000 годишно за отстраняване на камъни, отворения тип операции са не повече от 4000 спрямо 40 000 извършени литотрипсии и 30 000 уретероскопии.

До отворения тип операции се прибягва в рядките случаи, когато другите два метода не са успешни или при прекалено големи камъни, които не могат да бъдат отстранени чрез екстракорпорална литотрипсия или уретероскопия.

Бъбрречните кризи (болки) понякога сe (по-малко от 6% от случаите) считат за тежки, било то защото протичат при човек с крехко здраве (бъбречна недостатъчност, с един бъбрек, бременност, трансплантиран бъбрек, бъбречи заболявания) или защото са налице сериозни признаци – инфекция, слаб дебит (отделяне) на урина, трайни и значителни болки въпреки проведено безболезнено лечение. При такива случаи е наложително спешното отвеждане на урината.

При спешни случаи с бременни жени е изключително важно мнението на гинеколог, ако бъбречната криза е предпоставка за сериозен риск от преждевременно раждане. 99% процента от бъбречните кризи се проявяват във второто и третото тримесечие от бремеността.

Облекчаването на бъбречни кризи при бременни жени е проблемна област, тъй като повечето противовъзпалителни са противопоказни. Използват се основни обезболяващи средства и ако жената постоянно изпитва бъбрчени болки, които не преминават, е необходимо поставянето на стент double J. Все пак сондата може да е рискова за бремеността.

За съжаление камъните в бъбреците са с рекурентен характер, което означава, че при наличие на камък, съществува риск от образуването и на друг. Най-общо риска от образуване на камък от човек, който вече има е 50%. Затова е и важно предпазването. След изследвания при уролог, се обсъждат кои фактори трябва да се променят, например дали приеманите медикаменти или начина на хранене, за да се намали риска от повторно образуване.

Препоръчителната първа възможна стъпка за превенция е пиенето на повече течности, като най-добре е това да бъде вода. При склонност от образуване на камъни, трябва да се изпиват толкова течности през деня, че да се отделят поне 2л. урина за 24 часа. При хора, при които се образуват калциеви камъни се препоръчва обикновено да избягват млечните продукти и храни с високо съдържание на калций. Наскоро обаче, съвсем нови изследвания в областта показват, че ограничението на калция може да повиши риска от образуване на камъни. Големи количества калций, витамин D, витамин C повишават риска от образуване на камъни, особено при хора, в чийто семейства има такива случаи. Те трябва да бъдат внимателни и при нужда от калциеви добавки се препоръчва калциевия цитрат.

Други препоръки за хора склонни към образуване на камъни е диета с ниско съдържание на натрий и животински протеин.

След излизане или премахване на камъка, е възможно в следващите 24 часа  даването на урина, за да се отчетат обема и нивата на киселинност, калций, натрий, пикочна киселина, оксалат, цитрат и креатинин. Тази информация служи да се определи от какво е съставен камъка.  Последавщ анализ за още 24 часа може да се използва, за да се определи ефективността на лечението.

Екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) (с ударни вълни) е най-безболезненият вариант за разбиване на камъни в бъбреците. Приложен е за първи път през 1980 г. върху мъже и оттогава бързо става най-предпочитаният метод за разбиване на различни видове камъни.

Метода е неинвазивен, тоест кожата не се наранява. Ударните вълни, които са основна част от процедурата, се генерират извънтелесно през възглавничка с вода и след това се предават към тялото, без да нараняват кожата. Вълните са концетрирани и насочени със силна енергия към зоната на камъка, който трябва да бъде разбит. Един път започнало действието на тази енергия, камъка се разбива на парченца малки парченца с размера на песъчинки, които после излизат по естествен път от бъбрека и уретера. Ако парченцата излязат без проблем, не се налага никакъв престой в болницата или ако се наложи, то би бил много кратък.

Друго предимство на този метод, което го прави изключително елегантен е, че може да бъде извършен практически без нуждата от обща анестезия и няма значителни странични ефекти. Тъй като приема на лекарства има влияние върху коагулацията и ако приема не е бил спрян на време преди лечението, понякога може да се образуват хематоми (по-малко от 1% от случаите).

В редки случаи, пациента може да изпита остри болки при изхврълянето на парченцата от камъка през уретера. Тези болки могат да бъдат облекчени с медикаменти или с поставянето на катетър. Лечението с ударните вълни може да бъде повторено един или няколко пъти, ако една процедура не е достатъчна за разбиването на камъка. Екстракорпоралната литотрипсия се прилага по сигурен и лесен начин.

Тези процедури се използват за лечение на пациенти с  големи или с неправилна форма камъни в бъбреците, за пациенти с инфекции, за камъни, които не се били достатъчно добре разбити при екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) или за пациенти, които няма на да се подлагат на уретероскопия. Камъни по-големи от 2 см (големината на малко топче) изискват тази процедура при разбиването им.

И при двете процедури се прониква до бъбрека чрез малък разрез на гърба. След сато достигне до бъбрека, хирурга прокарва нефроскоп (малка фибероптична камера) и други малки интструменти през разреза. Ако камъка се премахва през тръбичката това е нефролитотомия, а ако се разбива и след това се отстраняват парченцата, това е нефролитотрипсия. Виждайки камъка, хирурга с помоща на високочестотни звукови вълни разбива камъка и след това “изсмуква” остатъците със специална машинка.

Процедурата се извършва под обща анестезия, като хоспитализацията е от порядъка на 2-3 дена. В зависимиост от камъка и разположението му, процедурата се извършва в рамките на 20 до 45 мин. Що се отнася до риска, дори и минимално инвазивни операции като посочените, носят риск от кървене, инфекции или други усложнения. Като цяло обаче риска от засягане на други органи е малък.

Предимството на тези процедури е, че те са най-ефективните техники, за това пациента да бъде без камъни. Повечето пациенти напускат болницата без камъни, въпреки че понякога се налага още една процедура. Друго предимство е, че макар и да има разрез, те са по-малко инвазивни от отворените операции. Осъществява се от специално подготвени хирурзи, тъй като е една от сложните интервенции.

Камъните са кристални вещества, образуващи се в бъбреците или пикочните пътища.

Най-често камъните биват изхвърляни с урината, но понякога те остават и причиняват много болезнена бъбречна криза. Предполага се, че 10% от световното население страда от такава криза поне веднъж.

Кои хора са изложени на риск от образуване на камъни?

• Мъжете са два пъти по-засегнати от образуване на камъни от жените.

• Хората в своите 40 години – често бъбречните болки сполетяват хората в тази възраст.

• В случай на предишни такива кризи- повече от 50% претърпели такива болки, получват рецидив в следващите 10 години.

• В случай на бъбречни кризи при членове на семейството.

• Засегнатите от бъбречни заболявания или определени метаболитни заболявания (цистинурия, хиперпаратиреоидизъм, хиперкалциемия).

• Хипертониците – при хората с високо кръвно налягане, риска от образуване на камъни се увеличава два пъти.

• Страдащите от повтарящи се пикочни инфекции.

• Приемащите малко течности – концентрираната урина благоприятства образуването на камъни.

• Живеещите в страни с горещ климат или работещите в гореща среда.

• Приемащите определени медикаменти като диуретици или антиацида на основата на калций.

• Хора, при които храненето съдържа излишък от протеини (увеличават процента на калция, оксалата и пикочната киселина в урината и намаляват цитрата, който е защитен елемент).

• Хората с липса на калций в организма (калция с произход от храната предпазва от образуване на камъни).

Ако отговаряте на някой/и от тези критерии и рисковите фактори не могат да бъдат променени, е важно да се знае, че най-добрата превенция е количеството приети течности.

Пийте по много (вода, сокове, чайове), поне по 2 литра на ден и на често през целия ден.

 

 

 

Бъбречната криза, съответно бъбречните болки са силни и остри с неочаквано проявление. Обикновено едностранни болки в областта на кръста и могат да се почувстват и до слабините. Те са резултат от болезнено напрежение в горните пикочни пътища над запушването.

Анатомични характеристики

Пикочните пътища са съставени от два бъбрека, два уретера, пикочен мехур и уретра. Урината се преработва от филтрирана кръв на ниво бъбреци. След това през два малки канала, наречени уретери, урината достига до пикочния мехур, където се натрупва. След това при уриниране, урината от пикочния мехур преминава през последния канал, наречен уретра, завършващ с отвор, през който се отделя урината.

Причини

Най-често причините за болките са свързани с някое препятствие в отделителните пътища, разположени между бъбрека и пикочния мехур. Задържаната или забавена урина не може да протича свободно. Това препятствие е най-често камък или наричано още уролитиаза.

Камъните могат да се образуват от урината в бъбреците или пикочните пътища. В повечето случаи камъка е на калциева основа (видими на рентген), а най-често е на оксалатна основа (50% от случаите). Има и камъни на основата на пикочна киселина (продукт на разпадането на протеини). И накрая най-рядката основа – цистин (от наследствена болест, цистинурия).