Какво е разбиване с машина? Екстракорпоралната Литотрипсия или на български Извънтелесното разбиване е по-известно сред пациентите като разбиване с машина, разбиване с литотриптор или с ултразвук. В основата на метода е въпросната машина за разбиване, която произвежда ултразвукови ударни вълни извън тялото на пациента. От тук идва и името и екстракорпорална или извънтелесна литотрипсия. Тези ултразвукови вълните преминават през кожата и се фокусират върху камъка и го разбиват на ситни пърченца. Пърченцата в последствие се елиминират с урината. Изгледайте интересното видео по темата: Още видеа по темата>> От пациента се изисква единствено да лежи неподвижно върху машината! До тялото му се допира плътно именно тази част която произвежда и пренася ударите. Тази машина наистина е революция в медицината, защо преди да бъде изобретена, всеки камък е трябвало да бъде операран. В канала ни в Youtube имаме още едно видео по темата. Изгледайте го, за да разберете как работи машината в реално време и как протича една манипулация. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ЛАЗЕРНОТО РАЗБИВАНЕ НА КАМЪНИ>> Цялата процедурата отнема само 20 – 30 мин, при което пациента лежи неподвижно на масата. Няма болка, усеща се само леко боцкане или почукване в областта на бъбрека. Също така не се изисква упойка и пациента може да си тръгне веднага след манипулацията. Защото не се налага да постъпва в болница, да лежи на легло или да се извършват допълнителни манипулации. Също така, не се налага да се прониква в тялото на пациента през пикочните пътища, както е при лазерното разбиване. Процедурата е неинвазивна и поради тази причина и усложненията след манипулацията са изключително редки.

Кога е възможно разбиване с машина?

А сега след като като Ви разказахме какво представлява литотрипсията, следва да отговорим на въпроса: “Какви са възможностите на този метод и кои камъни са подходящи за разбиване по този начин?”. Основно значение за успеха на процедурата имат три важни фактора – размера на камъка, къде се намира и какъв е състава му. По отношение на големината с Екстракорпорална литотрипсия могат да се разбиват с р-ри не по-големи от сантиметър и половина максимум 2 сантиметра, ако са разположени в бъбрека.

В случаите, когато  камъка се намира в уретера и съответно бъбрека е запушен, то тогава ефективността на метода е по-ниска с него могат да се третират камъни не по-големи от 1 см. Състава на камъка също е важен, защото понякога камъните са много твърди и НЕ могат да бъдат разбити по този начин.

Отново най-важното!

Като заключение ще кажа, че няма универсален метод и все още всички, дори и операцията имат място в лечението на уролитиазата. Тук е ролята на опитния уролог да прецени кой метод е подходящ при конкретния пациент съобразено с всички описани по-горе фактори. Тази машина е революция в медицината и въпреки наличието на по-модерните лазерни технологии, тя все още е първи избор на лечение при една огромна част от камъните.

Ако искате да разберете повече за камъните в бъбреците разгледайте сайта ни или се абонирайте за канала ни в Youtube, за да не пропуснете следващите ни интересни теми. Долу в описането може намерите как да се се свържете ако имате нужда от преглед или разбиване на камък. Не се колебайте да ни пишете в коментари ако имате въпрос или искате съвет от нас! Ще се постараем да ви отговорим максимално бързо и изчерпателно.

УРОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР “Д-Р ВАСИЛЕВ”

Обадете се, за да запазите час за консултация на с уролог и преглед на бъбреците на тел. 0898 765 649. Вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

Още по темата за камъните в Бъбреците

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?

По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики – да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?

Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася.

Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан.

Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява.

Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.

При кои урологични заболявания се използват лазерите?

Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата.

Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи – при болни с аномалии например.

Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза. Също така, лазерите се използват много успешно за лечение на късо гемче, чрез лазерна френулотомия.

Съществуват ли някакви противопоказания?

Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния.

Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.

Източник: Urolog.bg

През последните години, напредъка на технологиите позволи широкото внедряване на лазерите и лазерните техники в ежедневната урологична практика.
В момента, дори и в бедна България, в редица болници и клиники не само в София и големите градове, уролозите разпилагат с лазери за разбиване на камъни и безкръвни операции на простатата. Това са модерни методи, които позволяват ефективно лечение, при съответно по-бързо и лесно възстановяване на пациентите, които най-често се изписват от на следващия ден.
Представяме Ви кратък виде-клип по темата, в който Д-р Василев, специалист в лазерните и безкръвни урологични опърации, много ясно и подробно обяснява предимствата ефективността на тези модерни методи на лечение:

Разбиването на големите камъни в бъбреците често е проблем и понякога е много трудно те да бъдат излекувани без да се прави операция. Напредъка на технологиите през последните 20 години позволи да се въведат нови техники, като перкутанната нефролитотимя (PCNL), при която изваждането на камъка дори и с много големи размери (3, 4 или 5 см) става през малка дупчица на кожата. Метода е модерен и за разлика от отворената операция, която до скоро беше единствената опция за лечение, позволява много по-бързо възстановяване на пацинтите, които се изписват от болницата след 3-4 дни, а възстановяването им и връщането към обичайната ежедневна активност  след 10 дни.

Представяме ви кратък клип, на който Д-р Василев, специалист в разбиването на камъни, демонстрира лечението на конкремент с р-ри над 2 см чрез този метод:

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

 

Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

 

 

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

 

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

 

Какво е хидронефроза?

Хидронефрозата произлиза от гръцки и съдържа корените на две думи – hydro – вода и nephros – бъбрек. Представлява състояние, при което образуваната в бъбрека урина не може не може да излезе от него и се задържа в кухинната му система. Ако не се лекува, този застой на урина, може да увреди бъбрека и да има трайни последици за здравето на човека.

Важно е да отбележим, че хидронфрозата сама по себе си не е болест, а състояние. Много заболявания могат да запушат отделителната система, но тук ще се спрем на най-честата причина, а именно камъните в бъбреците.

За да изясним по-ясно процеса първо ще се спрем на малко анатомия. Образуваната в бъбрека урина се събира в неговото легенче, откъдето продължава по уретера и за да се складира в пикочния мехур. Уретерът представлява тясна тръбичка, която има три нормални, анатомични стеснения. Първото е в началото – малко след излизането от бъбрека, второто е в средната част и третото – преди влизането на уретера в пикочния мехур. Това са най-тесните места в отделителната система и ако бъбречния камък успее да премине през тях то той се елиминира спонтанно чрез урината. Ако, обаче това не се случи, камъкът остава в уретера, което води до рязък стоп в нормалното изтичане на урината – хидронефроза.

 

Бъбречна колика

Когато конкремента се “заклещи” в уретера се развива силно болезнена и драматична клинична картина. Бъбрека от една страна продължава да отделя урина със същите темпове, но тъй като тя няма къде да отиде, започва да раздува легенчето и чашките. Това води до разтягане на бъбречната капсула, която е силно инервирана. Появява се изключително силна болка. Това е картината на бъбречната колика. Описвана като една от най-силните болки, тя има коликообразен характер като започва от кръста и лумбалната област и достига до слабините. Често се съчетава с гадене и повръщане.

Лечение на хидронефрозата

Хидронефрозата представлява спешно състояние не само поради силната болка с която е съпроводена, но и заради опасноста за здравето на бъбрека и целият организъм.

Лечението на хидронефрозата често се състои в отстраняването на причината за настъпването й.

Медикаментозно лечение

Медикаменточното лечение има за цел да отпусне мускулатурата на уртера и да намали болката. Нарича се медикаментозна експулсивна терапия (МЕТ). Това е първа линия на лечение на хидронефрозата като директно се цели отстраняване на причината. Според различни проучвания до 70 – 85% от бъбречните колики се лекуват именно така. Подходящо е за камъни с диаметър до около 5-6 мм.

Лазерно разбиване на камъка

През последните години лазерът и лазерното разбиване се наложи като златен стандарт в лечението на камъните в уретера. Представлява минимално инвазивно лечение, при което се използва специален инструмент наречен уретероскоп, снабден с тънка тръба с камера и източник на светлина. Чрез него се вкарва специално лазерно влакно, което раздробява камъка до много малки фрагменти, които се елиминиат по естествен път. Често още на следващия ден пациента си е вкъщи – оздравял.

Какво става ако не се лекува хидронефрозата

Това е чест въпрос, който задават пациентите. Хидронефрозата е опасна за здравето на бъбрека и на целия организъм. В началото болката е много силна, непоносима, коликообразна. С напредване на състоянието болката става по-тъпа като се описва все повече като тежест. Това се дължи на естествения процес на притъпяване на болката от главния мозък, от една страна, и на намаляване на количеството на отделената от бъбрека урина. Едно от изискванията за нормално образуване на урина е наличието на намаляващо налягане по хода на бъбречното легенче и уретера. Когато това се наруши и бъбрека се запуши започва и намаляване на количеството отделена урина. На практика бъбрека спира да работи. Ако това състояние се излекува бързо бъбрека се възстаноява напълно. Ако лечението се забави бъбрека постепенно губи паренхима си като накрая може да остане само капсулата и органа да заприлича на “торба” пълна с урина. Това е крайния етап на хидронфрозата, когато не се пристъпи към лечение. Когато се достигне до такъв етап единственото лечение е премахването на целия бъбрек.

Източник Urology.bg

Камъните в бъбреците са твърда маса съставена от кристали и образуваща се в бъбреците, но може да се срещнат във всяка част на пикочните пътища. Пикочните пътища включват бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Като медицинско състояние камъните в бъбреците са едно от най-болезнените такива. Причината за тяхното образуване зависи от вида на камъка. В САЩ например всяка година около 1 млн. души се подлагат на лечение свързано с камъни.

Не всички видове камъни са образувани от кристали. Различните видове камъни в бъбреците са:

• калциеви – калциевите камъни са най-често срещаният вид. Могат да бъдат съставени от калциев оксалат (най-често), фосфат или малеат. Витамин C и спанака съдържат оксалат. Камъните на основата на калций се срещат най-често при млади мъже на възраст между 20-30 години.
• пикочна киселина – този вид камъни е по-често срещан при мъжете отколкто при жените.  Може да се появят при хора страдащи от подагра или такива, които са подложени на химиотерапия.
• струвитни – този вид камъни се среща най-често при жени с инфекции на пикочните пътища. Тези камъни могат да имат значителни размери  и да предизвикат запушване на пикочните пътища.
• цистинови – цистиновите камъни се срещат рядко. Появяват се при мъже и при жени, при които се наблюдават генетични смущения.