Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Някои камъни засядат в уретера или бъбрека и причиняват постоянни симптоми или проблеми. В тези случаи болката е остра и нетърпима и може да се наложи прием в болница. Начините на лечение на камъни са няколко:

• екстракорпорална литотрипсия (EКЛТ) – при този метод се използват високоенергийни ударни вълни, чиито източник е специална машина, които се насочват към камъка и така го разбиват. След това останалите малки парченца от разбития камък се изхвърлят навън с урината.
• перкутанна нефролитотомия – използва се при камъни, чието разбиване не е подходящо за ЕКЛТ. През кожата, а оттам в бъбрека се поставя специален инструмент наречен нефроскоп. Камъка се разбива и парченцата от него се премахват през нефроскопа. Процедурата се извършва под обща анестезия.
• уретероскопията е друт метод на лечение на камъни. При него до уретера се достига през уретрата и пикочния мехур със специален инструмент – уретероскоп. Веднъж след като камъка е локализиран, той се разбива посредством лазер или друг източник на енергия. Тази техника за разбиване е подходяща за повечето видове камъни.
• премахването на камъни може да се осъществи и чрез класическата отворена операция, където се прави разрез на кожата за да се осигури достъп до уретера или бъбрека. Този вид операция се налага в редки случаи, при които по-горните техники не са приложими или ако камъка в бърека е много голям.

Камъни, които останат в уретера, по време на преминаването им към пикочния мехур, могат да създадат препятствие пред урината. Това се случва при камъни по-големи от 5мм. Ако тези камъни не се елиминират по естествен път, тогава може да се наложи използването на лазерната литотрипсия.

Лазерната литотрипсия се извършва под обща анестезия. Самата процедура представлява въвеждането на специален инструмент, наречен уретероскоп, в уретрата, като преминава през пикочния мехур и достига до уретера. С пряката визуализация на камъка в уретера, с помоща на лазер, той може да бъде разбит на малки парчета. Често се използва и стент при тази процедура, която може да отнеме между 1-3 часа в зависимост от размера и локализацията на камъка в пикочните пътища.

Като усложнения на лазерната литотрпсия може да се посочи кървене, инфекции на пикочните пътища или пациента да не е подходящ за обща анестезия.

След процедурата може да се очаква малко количество кръв в урината. Като оплаквания е възможно честото желание за уриниране поради раздразнените уретра и пикочен мехур от въвеждането на уретероскопа. Обикновено не се налага хоспитализация.

Разбиването на камъни попаднали в уретера чрез лазерна литотрипсия се счита за много безопасна операция. Като специфични за операцията рискове могат да се посочат: инфекции, минимално кървене, перфорация на уретера (1 на 200 случаи).

След процедурата е нормално пациента да има чести позиви за уриниране, както и наличието на кръв в урината. Тези състояния се нормализират в следващите разбиването дни. Има лекарства, които облекчават чувството на щипане при уриниране. Възможно е на пациента да бъде поставен временен стент, което поставяне би позволило на мястото, където е бил камъка в уретера да се успокои. Стента е доста вероятно да бъде прикрепен към “връв” идваща от уретрата, с цел по-лесното му премахване в лекарския кабинет, когато вече не е необходим. Трябва да се полагат повече грижи и да се отделя завишено внимание при наличието на стент, за да не се издърпа неволно връвта или да се закачи с бельото.

След лазерната литотрипсия се уговорят и контролни прегледи. Изписват се и антибиотици, за да се избегнат инфекциите. Необходимо е да се изпиват минимум 2 литра вода на ден. При болки помогат и стандартни лекарства от аптеката. 24 часа след операцият, шофирането не е възможно, тъй като пациента е бил под обща анестезия.

Наш екип от уролози, ръководени от Д-р Васил Василев, експерт в лазерното разбиване на камъни извършиха уникална безкръвна операция на огромен камък в пикочния мехур с размери повече от 10 см.
“На пациента от няколко други болници са му предлагали единствено отворена операция и той попадна при мен случайно. Дори и безкръвна и с лазер, операцията беше истинско предизвикателство, тъй като става въпрос за два камъка в пикочния мехур – един 10 и един 3 сантиметра, които трябваше да разбия на много ситни парченца!”, казва Д-р Василев.
Операцията продължава малко повече от 2 часа и в крайна сметка, благодарение на професионализма и качествата на уролога, всичко минава успешно, а пациента е изписан в отлично здраве още на следващия ден.
Предлагаме ви кратко видео от операцията:

Най-честата причина за образуване на камъни в пикочния мехур е увеличената и уголемена простата, която създава пречка на изхода на пикочния мехур. По този начин урината изтича по-трудно от него, престоява по-дълго в мехура, което е най-голямата предпоставка за образуването на камъни в него. Първоначално те са малки, но постепенно нарастват и започват да създават проблеми с уринирането – често и болезнено уриниране, особено през деня. Понякога камъните могат да достигнат много големи размери 3, 4, 5 см, като се срещат и огромни камъни с размери 10 и повече сантиметра. Най-модерното и актуално лечението на камъните в пикочния мехур през последните години е безкръвното и лазерното им разбиване.

Лазерното разбиване на малките камъни не създава особени трудности, но при големи камъни, освен обема на камъка в пикочния мехур крие още няколко предизвикателства пред уролога:
-Как да използваме цялата енергия на лазерния лъч без да се губи от нея?

-Продължителността на упойката, която колкото по-голям е камък, съответно продължава по-дълго?

-Камъка да се разбие на много малки парченца, които да се изкарат много лесно?

Д-р Васил Василев , един от уролозите с голям опит в лазерното разбиване на камъни в бъбреците, уретерите и пикочния мехур, предлага нова и много ефективна техника, за лазерно разбиване на камъни в пикочния мехур, наречена “Inside-out” или отвътре-навън. Новата техника позволява изключително бързо и ефективно разбиване дори и на огромни камъни в мехура с размери над 10 см.
Няколко пациента вече имаха шанса да се възползват от уменията на Д-р Васил Василев и техниката му за разбиване на камъни – “Д-р Василев ме спаси от операция, която щяха да ми направят и ми бяха казали, че е единствения ми шанс!”, казва В.А. с много голям камък в пикочния мехур, излекуван безкръвно с лазер от Д-р Василев.

Предстваяме ви каратък видео-клип на модерната лазерна техника: