В случай, че екстракорпоралната литотрипсия (EКЛТ) или когато камъка е със затрудняващо процедурата разположение (напр. във вътрешната и полегата част на бъбрека), или пациента не може да прекара 24 часа без своето антиагрегантно/антикоагулантно лечение, уролога може да премине към уретероскопия. При тази техника се прокарва ендоскоп през канала свързващ бъбрека с пикочния мехур. Особено полезен е т.нар твърд уретероскоп, чрез който се разбиват големи камъни, разположени в най-ниските места в канала. От 4-5 години обаче, мекия и гъвкав ендоскоп, с изключително малък диаметър, е в своя подем като позволява достигането на камъни чак в бърека и разбивайки ги посредством лазер, ударни или ултразвукови вълни. Недостатък на уретероскопията е, че е по-агресивна процедура спрямо екстракорпоралната литотрипсия, тъй като изисква извършването й да бъде под обща анестезия. Понякога е необходимо и поставянето на катетър за отделянето на урината. Инвазивния характер на уретероскопията е придружен и от малък риск от инфекциозно усложнение.
Във Франция от около 75 000 годишно за отстраняване на камъни, отворения тип операции са не повече от 4000 спрямо 40 000 извършени литотрипсии и 30 000 уретероскопии.
До отворения тип операции се прибягва в рядките случаи, когато другите два метода не са успешни или при прекалено големи камъни, които не могат да бъдат отстранени чрез екстракорпорална литотрипсия или уретероскопия.