Наличието на кръв в урината, т.нар. хематурия не е нормално състояние и задължително трябва да бъде уточнено, тъй като може да е симптом както на банално проблем като цистит или на някоя сериозна и опасна болест. Категорично, в случай на червена или розова урина Ви препоръчваме да посетите уролог и да избягвате самодиагностициране и лечение по интернет.

Хематурията е симптом на много различни и разнородни болести на бъбреците, пикочния мехур, простатата или уретрата и реално е налична при повечето урологични проблеми.
1. Камъни в бъбреците
2. Уроинфекции – цистити или пиелонефрит
3. Туморни на пикочния мехур
4. Тумор на бъбрека
5. Травма и др.

Кръвта може да бъде обилна и урината да е оцветена в тъмно червено или в малки, дори микроскопични количества, когато урината е розова или дори безцветна. Тежестта на хематуриата не винаги съответства на тежестта на болестта. Също така, тя може да бъде съпроводена с болки и болезнено уриниране или да бъде безсимптомна, което в повечето случаи е неблагоприятем фактор, особено ако става въпрос за мъж над 60 години, настоящ или бивш пушач (висок риск от рак на пикочния мехур).

Изследвания
Най-честото и просто изследване е т.нар. обикновена урина, при която се установява точното количество кръв в урината или се откриват микроскопски следи от нея.
Второто най-често изследване е т.нар. ехография или ултразвук – с него бързо, безвредно и евтино се установяват евентуални проблеми в пикочния мехур (като тумори например) или в бъбрека. Опитния специалист бързо и лесно може да се ориентира, особено с новите модели прецизни ехографски апарати.
При нужда и съмнение за сериозен проблем може да се наложат и допълнителни образни изследвания като скенер (КАТ) или магнитен резонанс.
В случаите на съмнение за уроинфекция се препоръчва т.нар. микробиология на урината, при която се установява конкретния причинител и съответно антибиограма, който показва антибиотичната чувствителност.

Какво да правите при кръв в урината?
Не се колебайте и не губете време – постетете специалист уролог, всичко останало е несериозно.
Научете още за кръвта в урината!

За преглед при уролог – Урологичен Център “Д-р Василев”, тел. 0898 765 649, ул. Г.С. Раковски №186, София

Фимозата при възрастните се дължи най-често на инфекции
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца, но проблемът е лесно разрешим
Д-р Васил Василев – основател на сайта urology.bg
Д-р Василев, какво представлява фимозата?

Фимозата представлява стеснение на кожичката на главата на пениса (препуциум), което не позволява свободното й заголване. Среща се много често примъжете. В зависимост от причините ние яразделяме на две големи форми – вродена и вторична (патологична) фимоза.
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца. Дължи се на слепване между препуциума и главата на пениса. С израстването на детето, кожата постепенно се отлепва и главата започва да се заголва изцяло. Добре е при къпане на бебето, в продължение на няколко месеца или дори година, родителите нежно и по-малко да опитват да заголват главата на пениса му. Много рядко вродената фимоза може да се превърне в патологичен проблем при по-голямото момче или мъжа. Световните данни показват, че това се случвапри около 4-5% от момченцата.
Вторичната фимоза се наблюдава при зрели мъже, които преди това не са били засегнати от проблема. Най-често тя е следствие на различни инфекции, които е прекарал човекът – баланопостити. Те предизвикват инфектиране на кожичката, коятореагира и се свива. Около отвора на главичката на пениса остава един пръстен, който не позволявасвободното й заголване. В по-напредналите стадии, когато пръстенът е много тесен, ерекцията и половият акт стават болезнени. При секс, тъй като кожата не може да мине надолу, е възможно да се получат т.н. рагади, които представляват надлъжни цепчици на препуциума . Впоследствие те зарастват, но допълнително стесняват пръстена. Достига се до един порочен кръг, който постепенно стеснява отвора, а заголването става все по-трудно и болезнено.
Другата причина за фимозата при възрастни мъже е диабетът. При това заболяване голяма част от глюкозата се отделя с урината и тя става сладка. Обособява се много добра среда за различни бактерии и се повишава рискът от инфекции, които допълнително водят до фимоза. Съществуват и някои автоимунни заболявания като лихен склероатрифия и други, които биха могли за да доведат до стеснения на кожата.
В последно наблюдавам вторична фимоза при момченца, при които заголването на главичката в детска възраст е било извършвано малко по-грубо и насилствено. В тези случаи остават малки ранички и белези, които травмират препуциума, които впоследствие водят до развитие на фимоза при голямото момче. По тази причина вече се препоръчва постепенното и нежно заголване на главичката.
Може ли фимозата да бъде причина за някакви инфекции?
Често пъти, когато фимозата е по-тежко изразена и заголването е болезнено, мъжете буквално неглижират хигиената. Под тази кожа се събират бактерии, тъй като там средата благоприятства тяхното развитие – топло, влажно има отпадни клетки от т. нар. смегма, които се прекрасна хранителна среда за бактериите. По този начин сеповишава риска за развитие на инфекции, които впоследствие още повече стесняват отвора.
Възможно ли е фимозата да повлияе върху репродуктивните възможности на мъжа?
Много рядко фимозата може сама по себе си да бъде причина за проблеми с репродуктивната способност на мъжа. Това е чисто козметичен проблем, който не повлиява ерекцията и сперматогенезата. Но избягвайки да прави секс, или когато отворът е много тесен, голямо количество от спермата остава зад пръстена. Но да бъде причина за стерилитет е много рядко усложнение. По-скоро става дума за състояние, което измъчва мъжа – сексът, ерекцията и мастурбацията са болезнени.
Оперативното лечение ли е решение на този проблем?
Решението е само оперативно. Става дума за т. нар. обрязване или циркумцизиум. Пак ще повторя, че става дума козметична интервенция, а не заоперация, която би повлияла ерекцията или нарушила оплодителната способност на мъжа. При тази операция се изрязва въпросният участък от кожата и главата се заголва много по-лесно. Почти половината от мъжете в света са обрязани още в детска възраст и това не е проблем за мъжа впоследствие.
Нормално е мъжете да се притесняват от евентуални усложнения – болки или проблем с ерекцията. Операцията е лека и продължава около 20-30 минути. Възстановителният период е малко по-дълъг и отнема средно 20-25 дни, за да зарастне белегът и мъжете да могат пълноценно да правят секс. Има различни нови методи, които се използват. Разбира се, лазерът е нещо, което на този етап е модерно и има своите преимущества.
Така или иначе обаче обрязването се практикува от хиляди години. Лично аз не съм привърженик на обрязването заради модата или защото е по-хигиенично. Ако един мъж е със слаба хигиена и без навици, дали е обрязан или не, няма огромно значение. Когато обаче има проблем, операцията е добре да се направи.

Източник: Credoweb

Дълго време ТУРП (Трансуретрална резекция на простатата) е основният елемент от хирургията за лечение на увеличена простата, но технологията напредва и вече има методи, които са далеч по-малко инвазивни, а постигнатия ефект е отличен. При ТУРП, частта от простатната тъкан, която блокира пътя на урината бива премахната. Въпреки че е ефективна процедура, хоспитализацията е 48 часа или повече при нужда, както е небходимо и поставянето на катетър за това време. Рисковете при тази интервенция са свързани с анестезията, кървене по време и след операция, както и в много редки случаи опасното абсорбиране на течности.

Алтернативата, която набира сили е лазерната хиругия.  Както и при ТУРП, така и тук целта е да се направи канал в уретрата, през който урината да преминава по-лесно, но процедурата е далеч по-малко инвазивна. Вместо изразване на тъканта, тук въпросния канал се прави като простатната тъкан се изпарява с помоща на лазерна енергия. Проучванията показват, че когато лазерното лечение се извършва от опитни уролози, резултатите са отлични и ги няма страничните ефекти, които са свързани с ТУРП. Това е процедура в амбулаторни условия, при която няма или е минимален риска от кървене, няма риск от абсорбиране на течностите и катетъра се поставя само за нощта.

Начете още за лазерните операции на простатата>>

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

– При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

– При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

– При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.

Простатата е жлеза, намираща се под пикочния мехур на мъжа и образуваща флуида за спермата. Рака на простата е явление по-често срещано сред възрастните мъже и по-рядко срещано сред мъжете под 40 години. Като рискови фактори могат да се посочат възрастта над 65 години и генетичния фактор.

Симптомите на рака на простатата са:

-проблеми при уриниране като болки, трудности при започване или спиране на струята или уриниране на капки.
-болки в кръста
-болки при еякулация

За да се диагностицира рака на простататая уролога може да направи рекатлно изследване, като така може да усети дали има бучки по простатата или нещо друго необичайно. Вероятно е да се направи и кръвно изследване за ПСА (простатно-специифчен антиген). Тези изследвания се извършват и при рутинни прегледи на простатата, дори да няма симптоми за рак. Ако резултатите са извън норма, може да се наложат допълнителни изследвания – ултразвук, магнитен резонанс, биопсия.

Лечението на рака зависит от фазова, в която е. Колко бързо нараства рака и колко различни са клетките от съседната тъкан, помага да се определи етапа на развитие на заболяването. Мъжете диагностицирани с рак имат няколко варианта за лечение. Но варианта, който е подходящ за един мъж, може да не е най-добрият за друг. Лечението може да бъде – внимателно наблюдение, хирургична намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Възможна е и комбинация от тези варианти на лечение.

Какво е хидронефроза?

Хидронефрозата произлиза от гръцки и съдържа корените на две думи – hydro – вода и nephros – бъбрек. Представлява състояние, при което образуваната в бъбрека урина не може не може да излезе от него и се задържа в кухинната му система. Ако не се лекува, този застой на урина, може да увреди бъбрека и да има трайни последици за здравето на човека.

Важно е да отбележим, че хидронфрозата сама по себе си не е болест, а състояние. Много заболявания могат да запушат отделителната система, но тук ще се спрем на най-честата причина, а именно камъните в бъбреците.

За да изясним по-ясно процеса първо ще се спрем на малко анатомия. Образуваната в бъбрека урина се събира в неговото легенче, откъдето продължава по уретера и за да се складира в пикочния мехур. Уретерът представлява тясна тръбичка, която има три нормални, анатомични стеснения. Първото е в началото – малко след излизането от бъбрека, второто е в средната част и третото – преди влизането на уретера в пикочния мехур. Това са най-тесните места в отделителната система и ако бъбречния камък успее да премине през тях то той се елиминира спонтанно чрез урината. Ако, обаче това не се случи, камъкът остава в уретера, което води до рязък стоп в нормалното изтичане на урината – хидронефроза.

 

Бъбречна колика

Когато конкремента се “заклещи” в уретера се развива силно болезнена и драматична клинична картина. Бъбрека от една страна продължава да отделя урина със същите темпове, но тъй като тя няма къде да отиде, започва да раздува легенчето и чашките. Това води до разтягане на бъбречната капсула, която е силно инервирана. Появява се изключително силна болка. Това е картината на бъбречната колика. Описвана като една от най-силните болки, тя има коликообразен характер като започва от кръста и лумбалната област и достига до слабините. Често се съчетава с гадене и повръщане.

Лечение на хидронефрозата

Хидронефрозата представлява спешно състояние не само поради силната болка с която е съпроводена, но и заради опасноста за здравето на бъбрека и целият организъм.

Лечението на хидронефрозата често се състои в отстраняването на причината за настъпването й.

Медикаментозно лечение

Медикаменточното лечение има за цел да отпусне мускулатурата на уртера и да намали болката. Нарича се медикаментозна експулсивна терапия (МЕТ). Това е първа линия на лечение на хидронефрозата като директно се цели отстраняване на причината. Според различни проучвания до 70 – 85% от бъбречните колики се лекуват именно така. Подходящо е за камъни с диаметър до около 5-6 мм.

Лазерно разбиване на камъка

През последните години лазерът и лазерното разбиване се наложи като златен стандарт в лечението на камъните в уретера. Представлява минимално инвазивно лечение, при което се използва специален инструмент наречен уретероскоп, снабден с тънка тръба с камера и източник на светлина. Чрез него се вкарва специално лазерно влакно, което раздробява камъка до много малки фрагменти, които се елиминиат по естествен път. Често още на следващия ден пациента си е вкъщи – оздравял.

Какво става ако не се лекува хидронефрозата

Това е чест въпрос, който задават пациентите. Хидронефрозата е опасна за здравето на бъбрека и на целия организъм. В началото болката е много силна, непоносима, коликообразна. С напредване на състоянието болката става по-тъпа като се описва все повече като тежест. Това се дължи на естествения процес на притъпяване на болката от главния мозък, от една страна, и на намаляване на количеството на отделената от бъбрека урина. Едно от изискванията за нормално образуване на урина е наличието на намаляващо налягане по хода на бъбречното легенче и уретера. Когато това се наруши и бъбрека се запуши започва и намаляване на количеството отделена урина. На практика бъбрека спира да работи. Ако това състояние се излекува бързо бъбрека се възстаноява напълно. Ако лечението се забави бъбрека постепенно губи паренхима си като накрая може да остане само капсулата и органа да заприлича на “торба” пълна с урина. Това е крайния етап на хидронфрозата, когато не се пристъпи към лечение. Когато се достигне до такъв етап единственото лечение е премахването на целия бъбрек.

Източник Urology.bg

Когато основната причина за еректилната дисфункция се лекува, състоянието обикновено утихва. На консултация с уролог се предписват правилните за случая медикаменти. Има медикаменти с перорално приложение, които помагат на мъжа да получи ерекция или да удължи получената ерекция. Тези медикаменти не могат да бъдат приеамни от мъже със сериозни медицнски състояния като например сърдечни заболявания. Тогава биват предложени други варианти на лечение. Тези варианти включват механични помощни средства като вакуумни помпи или импланти в пениса. Тяхното приложение и използване се обяснява от лекаря.

Мъж с такива проблеми трябва да обмисли и намаляване или спиране на алкохола и тютюнопушенето. Така се намалява риска от еректилна дисфункция, както и от други сериозни медецински състояния.

Методи намаляващи стреса, като медитация и терапия могат да бъдат полезни при лечение на еректилна дисфункция причинена от стрес. Необходими са достатъчно сън както редовни физически упражнения, които да намалят до минимум възможността от появявата на еректилни проблеми дължащи се на стреса.

Камъните в бъбреците са твърда маса съставена от кристали и образуваща се в бъбреците, но може да се срещнат във всяка част на пикочните пътища. Пикочните пътища включват бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Като медицинско състояние камъните в бъбреците са едно от най-болезнените такива. Причината за тяхното образуване зависи от вида на камъка. В САЩ например всяка година около 1 млн. души се подлагат на лечение свързано с камъни.

Не всички видове камъни са образувани от кристали. Различните видове камъни в бъбреците са:

• калциеви – калциевите камъни са най-често срещаният вид. Могат да бъдат съставени от калциев оксалат (най-често), фосфат или малеат. Витамин C и спанака съдържат оксалат. Камъните на основата на калций се срещат най-често при млади мъже на възраст между 20-30 години.
• пикочна киселина – този вид камъни е по-често срещан при мъжете отколкто при жените.  Може да се появят при хора страдащи от подагра или такива, които са подложени на химиотерапия.
• струвитни – този вид камъни се среща най-често при жени с инфекции на пикочните пътища. Тези камъни могат да имат значителни размери  и да предизвикат запушване на пикочните пътища.
• цистинови – цистиновите камъни се срещат рядко. Появяват се при мъже и при жени, при които се наблюдават генетични смущения.

Камъните в бъбреците, които са над бъбречното легенче (кухината в основата на бъбрека, през която изтича урината) обикновено не причиняват симптоми.

Симптомите често се проявяват, когато камъка премине в уретера, тръбичката, през която преминава урината от бъбрека към пикочния мехур и така пречи на дренажа на урината от бъбрека.

Когато камъка е в уретера, човек може да изпита следните симптоми:

• болка – болката е оснвоният симптом при бъбречно-каменната болест. Спазми на болката (бъбречни колики или бъбречна криза), могат да се почувстват, когато мускулната стена на уретера се свива, опитвайки се да избута камъка към пикочния мехур. Болките може да бъдат отстрани на коремната област или в средата й (ако камъка е в началото на уретера). Болката може да бъде усетена и в слабините (ако камъка е в по-ниската част на уретера). Понякога болката може да бъде толкова силна, че да се наложи приема на болкоуспокояващи.
• гадене и повръщане – тези симптоми често са съпътствани със силна болка породена от камък в бъбрека
• кръв в урината – при уриниране може да бъде видяна кръв в урината или тя да бъде засечена при лабораторни изследвания. Наличието на кръв се дължи на нараняването на вътрешността на уретера или тъканта в бъбрека.
• увеличена честота или по-чести позиви на уриниране, или невъзможност за уриниране – тези симпотми засягат нормалните способнсоти за уриниране и се проявяват, когато камъка преминава от уретера към пикочния мехур