За много мъже простатата е символ на мъжествеността и проблемите свързани с нея все още са тема табу. От друга страна всяко отклонение от нормалните й функции като знак, че младостта им е отминала, а сексуалният им живот е застрашен, което е изключително погрешно. В името на здравето си всеки мъж трябва да се раздели със страховете и погрешните представи, в които е забулена темата за простатата и които карат мъжете да се консултират с уролог или рядко или много късно. А както ще стане ясно по-долу, простата крие сериозни и коварни рискове и само навременната консултация с уролог може да Ви осигури дългосрочно решение на проблема и да ви помогне да запазите нормалите функции на половата си система. Защото съвременната медицина разполага с ефективно медикаментозно и хирургично лечение, стига проблемите да бъдат диагностицирани навреме.

Въпреки, че дълго време проблемите с простата се развиват безсимптомнно, това не означава че тя не крие сериозни рискове. Рака на простатата  е най-честото онкологично заболяване при мъжете и единствено преглед при уролог може да се намали риска от тази болест и да се диагностицира навреме и да се излекува напълно.

Това е основната причина, Европейската и Американската Урологични Асоциации да препоръчват ежегодни прегледи на простатата в комбинация с изследване на туморния маркер ПСА.

Прегледа при уролог не е страшен, нито е затормозяващ за пациентите, като средно отнема 10-15 минути и включва:

-Разговор с пациента, за симптомите и проблемите, които има

–Ехография на простатата, пикочния мехур и бъбреците

-Урофлоуметрия

-Ректално туширане само при нужда

-Проверка на ПСА

С тези изследвания до голяма степен може да се изключи риска от рак, както и да се определи състоянието на простатата, дали е увеличена и налага ли се някакво лечение за това.

От 2 години в центъра на София работи специализиран урологичен кабинет “Д-р Василев”, оборудван с най-съвременна техника за диагностика на урологичните болести, където Д-р Василев – един от водещите уролози в диагностиката и лечението на проблемите с простатата извършва високо-квалифицирани прегледи и можете да разчитате на компетентно мнение, точна диагноза и безкръвно лечение по световни стандарти.

Източник: Prostatata.com

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?

По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики – да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?

Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася.

Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан.

Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява.

Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.

При кои урологични заболявания се използват лазерите?

Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата.

Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи – при болни с аномалии например.

Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза. Също така, лазерите се използват много успешно за лечение на късо гемче, чрез лазерна френулотомия.

Съществуват ли някакви противопоказания?

Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния.

Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.

Източник: Urolog.bg

През последните години, напредъка на технологиите позволи широкото внедряване на лазерите и лазерните техники в ежедневната урологична практика.
В момента, дори и в бедна България, в редица болници и клиники не само в София и големите градове, уролозите разпилагат с лазери за разбиване на камъни и безкръвни операции на простатата. Това са модерни методи, които позволяват ефективно лечение, при съответно по-бързо и лесно възстановяване на пациентите, които най-често се изписват от на следващия ден.
Представяме Ви кратък виде-клип по темата, в който Д-р Василев, специалист в лазерните и безкръвни урологични опърации, много ясно и подробно обяснява предимствата ефективността на тези модерни методи на лечение:

Разбиването на големите камъни в бъбреците често е проблем и понякога е много трудно те да бъдат излекувани без да се прави операция. Напредъка на технологиите през последните 20 години позволи да се въведат нови техники, като перкутанната нефролитотимя (PCNL), при която изваждането на камъка дори и с много големи размери (3, 4 или 5 см) става през малка дупчица на кожата. Метода е модерен и за разлика от отворената операция, която до скоро беше единствената опция за лечение, позволява много по-бързо възстановяване на пацинтите, които се изписват от болницата след 3-4 дни, а възстановяването им и връщането към обичайната ежедневна активност  след 10 дни.

Представяме ви кратък клип, на който Д-р Василев, специалист в разбиването на камъни, демонстрира лечението на конкремент с р-ри над 2 см чрез този метод:

Дълго време ТУРП (Трансуретрална резекция на простатата) е основният елемент от хирургията за лечение на увеличена простата, но технологията напредва и вече има методи, които са далеч по-малко инвазивни, а постигнатия ефект е отличен. При ТУРП, частта от простатната тъкан, която блокира пътя на урината бива премахната. Въпреки че е ефективна процедура, хоспитализацията е 48 часа или повече при нужда, както е небходимо и поставянето на катетър за това време. Рисковете при тази интервенция са свързани с анестезията, кървене по време и след операция, както и в много редки случаи опасното абсорбиране на течности.

Алтернативата, която набира сили е лазерната хиругия.  Както и при ТУРП, така и тук целта е да се направи канал в уретрата, през който урината да преминава по-лесно, но процедурата е далеч по-малко инвазивна. Вместо изразване на тъканта, тук въпросния канал се прави като простатната тъкан се изпарява с помоща на лазерна енергия. Проучванията показват, че когато лазерното лечение се извършва от опитни уролози, резултатите са отлични и ги няма страничните ефекти, които са свързани с ТУРП. Това е процедура в амбулаторни условия, при която няма или е минимален риска от кървене, няма риск от абсорбиране на течностите и катетъра се поставя само за нощта.

Начете още за лазерните операции на простатата>>

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

– При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

– При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

– При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.

Простатата е жлеза, намираща се под пикочния мехур на мъжа и образуваща флуида за спермата. Рака на простата е явление по-често срещано сред възрастните мъже и по-рядко срещано сред мъжете под 40 години. Като рискови фактори могат да се посочат възрастта над 65 години и генетичния фактор.

Симптомите на рака на простатата са:

-проблеми при уриниране като болки, трудности при започване или спиране на струята или уриниране на капки.
-болки в кръста
-болки при еякулация

За да се диагностицира рака на простататая уролога може да направи рекатлно изследване, като така може да усети дали има бучки по простатата или нещо друго необичайно. Вероятно е да се направи и кръвно изследване за ПСА (простатно-специифчен антиген). Тези изследвания се извършват и при рутинни прегледи на простатата, дори да няма симптоми за рак. Ако резултатите са извън норма, може да се наложат допълнителни изследвания – ултразвук, магнитен резонанс, биопсия.

Лечението на рака зависит от фазова, в която е. Колко бързо нараства рака и колко различни са клетките от съседната тъкан, помага да се определи етапа на развитие на заболяването. Мъжете диагностицирани с рак имат няколко варианта за лечение. Но варианта, който е подходящ за един мъж, може да не е най-добрият за друг. Лечението може да бъде – внимателно наблюдение, хирургична намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Възможна е и комбинация от тези варианти на лечение.