Category Archives: Урология

Какво представлява рака на простатата?

Простатата е жлеза, намираща се под пикочния мехур на мъжа и образуваща флуида за спермата. Рака на простата е явление по-често срещано сред възрастните мъже и по-рядко срещано сред мъжете под 40 години. Като рискови фактори могат да се посочат възрастта над 65 години и генетичния фактор.

Симптомите на рака на простатата са:

-проблеми при уриниране като болки, трудности при започване или спиране на струята или уриниране на капки.
-болки в кръста
-болки при еякулация

За да се диагностицира рака на простататая уролога може да направи рекатлно изследване, като така може да усети дали има бучки по простатата или нещо друго необичайно. Вероятно е да се направи и кръвно изследване за ПСА (простатно-специифчен антиген). Тези изследвания се извършват и при рутинни прегледи на простатата, дори да няма симптоми за рак. Ако резултатите са извън норма, може да се наложат допълнителни изследвания – ултразвук, магнитен резонанс, биопсия.

Лечението на рака зависит от фазова, в която е. Колко бързо нараства рака и колко различни са клетките от съседната тъкан, помага да се определи етапа на развитие на заболяването. Мъжете диагностицирани с рак имат няколко варианта за лечение. Но варианта, който е подходящ за един мъж, може да не е най-добрият за друг. Лечението може да бъде – внимателно наблюдение, хирургична намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или химиотерапия. Възможна е и комбинация от тези варианти на лечение.

Коя е най-добрата операция за увеличена простата?

Увеличената простатна жлеза, наричана още ДПХ или аденом на простатата е една от основните причини за смущенията в уринирането при мъже над 50 години. Това са тънката струя, напъните при уриниране, честото уриниране, нощното уриниране и др.

Макар увеличената простата сама по себе си вече да не се определя като заболяване, а по-скоро като състояние, то дължащите се на нея проблеми с уринерането, които нарушават качеството на живот на мъжете са причина за започване на лечение, което може да бъде медикаментозно или оперативно

ugolemena-prostata-anatomia

През последните години в ежедневната практика навлязоха нови и пречистени лекрствени препарати (още за медикаментозната терапия), които значително подобряват оплакванията, но въпреки това в някои случаи се налага оперативно лечение, което е единствения начин за трайно решаване на проблемите с уринирането.

Оперативните техники се делят на 2 големи групи – отворени операции и т.нар. безкръвни или ендоскопски операции, които се извършват през пикочния канал (т.е. трансуретрално) и включват трансуретрална резекция и лазерни операции.

Целта на тази статия е да сравним различните хирургични методи за лечение на доброкачествено увеличената простата (отворена операция, трансулетрална резекция и лазерните техники), като представим предимствата и недостатъците на всеки метод по отделно.

Както се подразбира от само себе си, отворените операции трудно биха могли да се сравняват с безкръвните, тъй като при тях освен разрез имаме знаително по-дълго време на носене на катетър, значително по-дълъг болничен престой, много по-висок риск от усложнения и кървене, което е причина те да се препоръчват все по-рядко и в изключителни случай и все повече и повече да бъдат измествани от безкръвните.

Това е причината в тази статия да сравним двата основни безкръвни метода, а именно трансуретралната резекция на простатата, наричана накратко ТУР-П с лазерните операции.

laser-prostata-tur-p

В момента ТУР-П се определя като “златен стандарт” в хирургичното лечение на доброкачествена простатна хиперпалзия. Това е първата и най-стара “безкръвна” операция, която от години е въведена в ежедневна практика и с която има натрупан най-голям опит. При нея се прониква през уретрата, достига се до простатата, която се нарязва на малки пърченца с помощтта на електрически ток. Основният недостатък на ТУР-П е, че е приложим при жлези с обем по-малък от 80 см3 и при по-големи простати и при липса на лазер, единствена възможност остава отворената операция.

Казваме “при липса на лазер”, защото с навлизането на лазерните техники оперативно лечение на простатата значително се промени, тъй като те предоставят много предимства пред отворените операци и ТУР-П, дори и при по-големите от 80 см3 жлези. Това ги прави много желани в редица центрове в напредналите дъжрави по света.

За да сравним ТУР-П с лазерните методи ще представим резултати от референтни клинични проучвания при простати с размери до 70 см3, защото при тях се препоръчат и са възможни и двата метода и каквито са размерите на най-големия брой от оперираните жлези. При по-малките или по-големите, сравнението просто е бизпридмитно и неприложимо.

turp-vs-laser-prostatata

За да сравним обективно ТУР-П и лазерните техники ще разгледаме  отделните параметри, който са най-важни за пациента, а именно:

Болничен престой

Болничният престой зависи от вида на упойката и усложненията след операцията. При проведени 7 проучвания с 1069 пациенти сравняващи продължителноста на престоя в болница прдимството е за лазерните техники. 

Носене на катетър

В периода след оперативното лечение  сe налага поставяне на уретрален катетър. Той се сваля между 1-ви и 5-ти ден. Момента на свалнето му,  се определя от вида на използваната оперативната техника, настъпилите усложнения и навиците на хирурга. Според осем проведени проучвания с 1088 пациента се доказва, че ранното сваляне на катетъра при лазерни интервенции се свързва с по–нисък риск от усложнения от това при ТУР-П, като с увеличаване на размера на жлезата превеса за лазерите е по-голям.  

Кръвозагуба

Принципите при отстраняване на простатната тъкан при трансуретралната резекция и лазер е различна, на което сме се спряли в други статии. Една от първите “реклами” на лазерната техника при навлизането й е, че е подходяща за безкръвни операции. Макар и много близо до истината, все пак дори и малко, по време на операция е възможно да се наблюдава известно кървене. Тук отново се намесва статистическия анализ, който е красноречив в полза на лазерните техники, където кръвозагубата е в  пъти по-ниска. Голям проблем при хирургичното лечение на ДПХ са пациентите, които приемат антикоагулнати лекарства като системна, ежедневна терапия. Според проведени проучвания извършено ТУР-П на пациенти приемащи антикоагуланти, се налага кръвопреливане в до 30% от случаите, докато  тези  оперирани с лазер рискък от кръвопреливане е съпоставим с този на неприемащите антикоагуланти.

Еректилна функция 

Проведени са няколко проучвания за сексуалната функция след ТУР-П. Според резултатите известна форма на еректилна дисфункция се наблюдава в до 14% от пациентите, като повечето случаи са преходни и отшумяват с времето. Относно лазерните технологии информацията засега е малка като са проведени две по-големи проучвания върху неголям брой пациенти проследени за сравнително кратък период (до 1г.). Предварителни данни сочат, че лазерните техники дават по–малък риск от еректилна дисфункция в сравнение с трансуретралната резекция.

Усложнения

За следоперативни усложнения се приемат задръжкатата (ретенция) на урината, инфекции, стриктури (стеснения) на уретрата, задръжка на съсиреци, ретроградна яекулация, повторни интервенции, болезенено уриниране. Десет клинични проучвания сравняват тези показатели при двата метода. При простати със среден обем превесът е в полза на лазерните техники, докато при по-големи простати разликите са незначителни, като по отношение на инфекциите и задръжката на урина разлики в зависимост от оперативната техника почти не се наблюдава, независимо от обема на жлезата.

Как се възприема от пациентите

За стандартизиране на тежеста на оплакванията в практиката са въведени стандартизирани въпросници, като най-използвания е IPSS. Te се използват за оценка на проблемите с простатата преди операцията и за проследяване на ефектите след операция. Фактът, че отговорите дават цифрово измерение прави тези въпросници много подходящи за статистически анализ. Проведени са пет проучвания с 557 пациента сравняващи резултатите от ТУР-П и лазерни операции на 12 и месец след операцията. Резултатите не показват особена разлика в двата метода. 

turp-vs-laser-za-prostata

Като заключение можем да кажем, че макар сравнително нови, лазерните технологии в редица отношения показват значителни предимства пред трансуретралната резекция на простатата (ТУР-П) и е много вероятно скоро те да се наложат като новия “златен стандарт” в урологията.

Източник Prostatata.com

Какво трябва да знаем за рака на простатата?

Ракът на простатата е най-честото злокачествено заболяване и всяка година в Европа се откриват повече от 2 милиона нови случая. Много, често, той няма никави оплаквания,  което е причина да се търси активно чрез ежегодни прегледи на простатата при уролог

В тази връзка, Ви представяме кратък видео-клип с найй-важната информация за тази болест, симптомите,  методите за диагностика и превенция, защото той е напълно лечим, само в начален стадий:

Източник Prostatata.com

Образуване и видове камъни в бъбреците

Камъните в бъбреците са твърда маса съставена от кристали и образуваща се в бъбреците, но може да се срещнат във всяка част на пикочните пътища. Пикочните пътища включват бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Като медицинско състояние камъните в бъбреците са едно от най-болезнените такива. Причината за тяхното образуване зависи от вида на камъка. В САЩ например всяка година около 1 млн. души се подлагат на лечение свързано с камъни.

Не всички видове камъни са образувани от кристали. Различните видове камъни в бъбреците са:

  • калциеви – калциевите камъни са най-често срещаният вид. Могат да бъдат съставени от калциев оксалат (най-често), фосфат или малеат. Витамин C и спанака съдържат оксалат. Камъните на основата на калций се срещат най-често при млади мъже на възраст между 20-30 години.
  • пикочна киселина – този вид камъни е по-често срещан при мъжете отколкто при жените.  Може да се появят при хора страдащи от подагра или такива, които са подложени на химиотерапия.
  • струвитни – този вид камъни се среща най-често при жени с инфекции на пикочните пътища. Тези камъни могат да имат значителни размери  и да предизвикат запушване на пикочните пътища.
  • цистинови – цистиновите камъни се срещат рядко. Появяват се при мъже и при жени, при които се наблюдават генетични смущения.

Наши уролози се обучават в реномиран център за лазерни операции на простата

На 15 и 16 септември 2014 година в Хелзинки, Финландия се проведе “Master Class” курс на обучение по безкръвна хирургия на простата със Зелен лазер, в който взе учестие и български уролог – Д-р Васил Василев, сециалист в лечението на проблемите с простатата.

zelen-lazer-dr-vassilev

На курса бяха представени техники за лазерни операции на увеличена простата от Dr. Hannu Koistinen, който е водещ специалист в областта. Лазерните техники за лечение на Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) се налагат все повече и повече като стандарт в ежедневната практика на водещите урологични центрове в Европа и САЩ, тъй като позволяват

– почти безкръвно и бъзро отсраняване на простатата

– много нисък риск от усложнения – инконтиненция, инфекции, кървене

– много кратък болничен престой и носене на катетър – средно 1 ден

– запазване на сексуалната функция.

Обучението беше организирано на много високо ниво и бяха демонстрирани няколко случая на лазерна операция с новия усъвършенстван модел Зелен лазер XPS.

Източник: Prostatata.com

Вижте още за лечението на простатата:

Какви симптоми се изпитват при камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците, които са над бъбречното легенче (кухината в основата на бъбрека, през която изтича урината) обикновено не причиняват симптоми.

Симптомите често се проявяват, когато камъка премине в уретера, тръбичката, през която преминава урината от бъбрека към пикочния мехур и така пречи на дренажа на урината от бъбрека.

Когато камъка е в уретера, човек може да изпита следните симптоми:

  • болка – болката е оснвоният симптом при бъбречно-каменната болест. Спазми на болката (бъбречни колики или бъбречна криза), могат да се почувстват, когато мускулната стена на уретера се свива, опитвайки се да избута камъка към пикочния мехур. Болките може да бъдат отстрани на коремната област или в средата й (ако камъка е в началото на уретера). Болката може да бъде усетена и в слабините (ако камъка е в по-ниската част на уретера). Понякога болката може да бъде толкова силна, че да се наложи приема на болкоуспокояващи.
  • гадене и повръщане – тези симптоми често са съпътствани със силна болка породена от камък в бъбрека
  • кръв в урината – при уриниране може да бъде видяна кръв в урината или тя да бъде засечена при лабораторни изследвания. Наличието на кръв се дължи на нараняването на вътрешността на уретера или тъканта в бъбрека.
  • увеличена честота или по-чести позиви на уриниране, или невъзможност за уриниране – тези симпотми засягат нормалните способнсоти за уриниране и се проявяват, когато камъка преминава от уретера към пикочния мехур

Разбиване на камъни в бъбреците с екстракорпорална литотрипсия

При екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ) се фокусират високоенергийни ударни вълни от външен източник, които използват тази енергия за разбиване на камъните в бъбреците на малки парченца. Така разбитите парченца са достатъчно малко за да бъдат изхвърлени от тялото при уриниране.

  • ударните вълни от високо-енергийно освобождаване се фокусират върху камъка в бъбрека
  • ударните вълни се предават през вода. Това става като между пациента и масата, на която е легнал (по-точно източника на ударните вълни) за ЕКЛТ се поставя специална възглавница с вода
  • ударните вълни не увреждат останалите части на тялото
  • повече камъни при разбиване се намаляват до почти прахообразно състояние след многократни енергийни освобождавания

Екстракорпоралната литотрипсия е вариант за лечение на камъни в бъбреците при:

  • пациенти със само един камък или такива, които имат продължаващи проблеми с бъбреците ситга камъка да не е прекалено голям
  • пациенти, които не могат да бъдат подложени на отворена операция
  • пациенти с определени здравословни състояния, като например хипертония, нарушения при дишането, сърдечни заболявания или диабет

Безкръвно и лазерно разбиване на камъни в бъбреците и уретерите >>

Какво причинява и повишава риска от образуване на камъни в бъбреците?

Камъните в бъбреците се образуват, когато има намаление в обема на урината и/или излишък на камъно-образуващи вещества. Най-честият вид камъни съдържа калций в комбинация с оксалат и фосфат. По-голямата част от образуваните камъни са калциеви камъни. Други химични съединения, които могат да образуват камъни в пикочните пътища са пикочната киселина, магнезиево-амониев фосфат (образуващ струвитните камъни) и амино киселината цистин.

Дехидратацията от намаления прием на течности или изморителни физически дейности без адекватно възстановяване на вода, повишава риска от образуване на камъни. Обструкции на пътя на урината също могат да доведат до образуване на камъни. В това отношение горещия климат също може да допринесе за развитието на камъни в бъбреците, тъй като населението при такъв климат е по-предразположено към дехидратация  и оттам и към това да образува камъни.

Камъните в бъбреците могат да възникнат и от инфекции на пикочните пътища или т.нар струвитни или инфекциозни камъни. Метаболични аномалии ,включващи наследствени нарушения на метаболизма, могат да нарушат състава на урината и така да увелича индивидуалния риск от образуване на камъни в бъбреците.

Перкутанна нефролитотомия/литотрипсия

При перкутанната нефролитотомия/литотрипсия, хирурга прави малък разрез на гърба, за да премахне камъните от бъбрека. След като направи разреза, поставя куха тръба в разреза, в която прокарва сонда. При нефролитотомията през тръбата се премахва камъка, а при нефролитотрипсията камъка първо се разбива на малки парченца, които след това се премахват през тръбата.

При тази процедура пациента е под обща или локална анестезия. След процедурата е възможно поставянето на катетър, който да отвежда урината докато таре възстановяването на бъбъреците.

Болничният престой трае около 2-3 дена и повечето хора могат да се върнат на работа след няколко седмици.

Процедурата се използва при лечение на камъни, които са:

  • по-големи от 2 см в диаметър
  • големи и причинени от инфекция
  • блокират пътя на урината от бъбрека
  • не подлежат на разбиване от екстракорпорална литотрипсия

Процедурата дава ефект при повечето пациенти. Рисковете при нея са кървене, перфорация на бъбрека, нараняване на съседни органи (пикочен мехур, дебело черво), нараняване водещо до нарушаване на нормалното функциониране на бъбрека.

Понякога камък, който е излязъл от бъбрека, може да бъде върнат обратно в него посредством инструмента уретероскоп, за да може хирурга да извърши описаните процедури. За разлика от екстракорпоралната литотрипсия (ЕКЛТ), перкутанната нефролитотомия/трипсия се използва за лечение на големи камъни в бъбреците.

Какво повишава риска от образуване на камъни в бъбреците?

Няколко рискови фактора увеличават вероятността от образуване на камъни в бъбреците. Някои от тях подлежат на контрол, а други не.

Факторите подлежащи на контролиране са:

  • какво количество течности се приема – най-честата причина за образуване на камъни е недостатъчния прием на вода. Човек трябва да се старае да изпива 8-10 чаши вода на ден, тоест урината да е прозрачна или много бледо жълта.
  • начина на хранене – режими на хранене с високо съдържание на протеин, натрий и богатите на оксалати храни (тъмно зелените зеленчуци) увеличават риска от образуване на камъни.
  • наднорменото тегло – то може да причини инсулинова резистентност и повишено количество калций в урината, което значително повишава риска от образуване на камъни.
  • някои лекарства

Фактори, които не подлежат на контрол

  • възраст и пол – мъжете на възраст между 30 и 50 е най-вероятно да образуват камъни в бъбреците. Жените след менопауза с ниско ниво на естроген имат повишен риск от образуване на камъни. Също така жените с премахнати яйчници са изложени на по-висок риск.
  • роднини с камъни в бъбреците
  • чести пикочни инфекции
  • други състояния или заболявания – например хиперпаратиреоидизъм, болест на Крон, подагра
  • чревни операции или стомашен байпас
  • инсулинова резистентност дължаща се на диабет или затлъстяване