Камъните са кристални вещества, образуващи се в бъбреците или пикочните пътища.

Най-често камъните биват изхвърляни с урината, но понякога те остават и причиняват много болезнена бъбречна криза. Предполага се, че 10% от световното население страда от такава криза поне веднъж.

Кои хора са изложени на риск от образуване на камъни?

• Мъжете са два пъти по-засегнати от образуване на камъни от жените.

• Хората в своите 40 години – често бъбречните болки сполетяват хората в тази възраст.

• В случай на предишни такива кризи- повече от 50% претърпели такива болки, получват рецидив в следващите 10 години.

• В случай на бъбречни кризи при членове на семейството.

• Засегнатите от бъбречни заболявания или определени метаболитни заболявания (цистинурия, хиперпаратиреоидизъм, хиперкалциемия).

• Хипертониците – при хората с високо кръвно налягане, риска от образуване на камъни се увеличава два пъти.

• Страдащите от повтарящи се пикочни инфекции.

• Приемащите малко течности – концентрираната урина благоприятства образуването на камъни.

• Живеещите в страни с горещ климат или работещите в гореща среда.

• Приемащите определени медикаменти като диуретици или антиацида на основата на калций.

• Хора, при които храненето съдържа излишък от протеини (увеличават процента на калция, оксалата и пикочната киселина в урината и намаляват цитрата, който е защитен елемент).

• Хората с липса на калций в организма (калция с произход от храната предпазва от образуване на камъни).

Ако отговаряте на някой/и от тези критерии и рисковите фактори не могат да бъдат променени, е важно да се знае, че най-добрата превенция е количеството приети течности.

Пийте по много (вода, сокове, чайове), поне по 2 литра на ден и на често през целия ден.

Бъбречната криза, съответно бъбречните болки са силни и остри с неочаквано проявление. Обикновено едностранни болки в областта на кръста и могат да се почувстват и до слабините. Те са резултат от болезнено напрежение в горните пикочни пътища над запушването.

Анатомични характеристики

Пикочните пътища са съставени от два бъбрека, два уретера, пикочен мехур и уретра. Урината се преработва от филтрирана кръв на ниво бъбреци. След това през два малки канала, наречени уретери, урината достига до пикочния мехур, където се натрупва. След това при уриниране, урината от пикочния мехур преминава през последния канал, наречен уретра, завършващ с отвор, през който се отделя урината.

Причини

Най-често причините за болките са свързани с някое препятствие в отделителните пътища, разположени между бъбрека и пикочния мехур. Задържаната или забавена урина не може да протича свободно. Това препятствие е най-често камък или наричано още уролитиаза.

Камъните могат да се образуват от урината в бъбреците или пикочните пътища. В повечето случаи камъка е на калциева основа (видими на рентген), а най-често е на оксалатна основа (50% от случаите). Има и камъни на основата на пикочна киселина (продукт на разпадането на протеини). И накрая най-рядката основа – цистин (от наследствена болест, цистинурия).

Лазера позволява оперирането на увеличената простата, наричана доброкачествената простатна хиперплазия. Противно на класическите хирургични методи, лазерната ендовапоризацията на простатата  може да се извърши и при пациенти на антикоагулантна терапия.

При възрастните мъже, увеличеването на простатата е обичайно и това нарастване може да  започне да пречи на нормалното отделяне на урината. Този проблем се нарича доброкачествена  хиперплазия на простатата като броя на засегнатите ще се увеличава през следващите години. Между 2010г. и 2050 г., населението над  80 години ще се утрои, според данните за увеличената продължителност на живота. Така, поради това демографско явление, риска от емболия (запушване на кръвоносен съд), следва същото развитие на растеж и следователно предписването на антикоагулантно лечение (с медикаменти, които възпрепятстват образуването на съсиреци) също се увеличава.

Когато симптомите на доброкачествена форма на хиперплазия са леки,  какъвто е случая при 60% от мъжете над 60 годишна възраст, лечението се осъществява с предписването на медикаменти. Ако симптомите се окажат по-тежки, какъвто е случая при 30% от мъжете над 70 години, или ако медикаментите не постигнат желания ефект, простатите с малък или среден обем (под  80 мл) се оперират чрез ендоскопски метод – лазерна ендовапоризация, а големите по обем простати лазерна енуклеяция на простатата.

Лазерно и безкръвно лечение на увеличена простата >>

Доброкачествената Простатна Хиперплазия (ДПХ) или увеличена простатна жлеза е едно от най-честите заболявания на мъжете в напреднала възраст и заема голяма част от урологичната дейност. Ето защо, неспиращото търсене на все по-нови и по-ефективни методи доведе до развитието и  въвеждане  на лазерните технологии в хирургичното лечение на ДПХ.

Ефекта на ралзичните видове лазери върху простатата е различен и всеки един намира своето приложение. Поради специфичността на материята, с цел по-добро разбиране на лазерната хирургия на простатата, като увод към настоящата публикация, предлагаме на всички, предварително да се запознаят с обобщаващата статия за действието на лазерите върху тъканите.

Първоначалните опити с лезерите по отношение на хирургичното лечение на ДПХ са били с т.нар. „предно-излъчващи” влакна, като е изпалзван Neodynium:yttrium-aluminum-garnet (Nd:YAG) лазер. Резултатите са били разочароващи, главно поради неспособността на лазера да проникне дълбоко в тъканите. Първият голям прогрес е постигнат с развитието на „странично излъчващи” (right-angle) фибри, които доставят лазерната енергия перпендикулярно на влакното, което позволява пряка видимост и контрол на ефекта върху тъканите.

Постепенното розвитие, както на самите лазери, така и на ендоскопската апаратура, доведе до усъвършенстване на лазерната хирургия на простатата, която започва да измества все повече и повече класическата трануретрална резекция на простата.
Потенциалните преимуществата, които тя предлага са следните:
-по-нисък риск от кървене, което би дало възможност да се използва при пациенти приемащи противосъсирваща терапия и/или имат проблеми с кръвосъсирването.
-по-кратък болничен престой
-по-бързо въстановяване – от няколко дни до 2 седмици.
-по-кратка нужда от носене на уретрален катетър – в повечето случаи, катетъра се сваля на 24-тия час след операцията.
-по-бърз резултат от лечението

Сериозен недостатък на лазерите обаче остава все още високата цена на манипулацията, особено за България, където пациентите често се налага да доплащат.

Въпреки че през последните години се разработиха множество и различни модели лазери и оперативни техники, всички те могат да се групират в две големи групи лазерна хирургия на простатата:
–Лазерна аблация – при нея лазера изгаря увеличената тъкан на простатата
–Лазена енуклеация – при нея с помощтта на лазера се отстранява увеличената простатта (подобно на отворената операция, но с много по-малко потенциални рискове).

Автор на статията: Д-р Василев – уролог

Темата за болестите на мъжката полова система е особено интересна за голяма част от мъжете на планетата, но все още остава табу, като  не смеят да говорят за нея, дори и да са засегнати от проблема. Имайки впредвид огромното негативно влияние, което оказват проблемите с половите органи върху мъжката психика и вродения първичен инстинкт за оставяне на поколение, мъжете са особено чувствителни що се касае до мъжкото им достойнство. Или казано по друг начин – мъжете са готови на всичко само и само “самолета да излита” без проблем.

В същото време интернет е бързо и удобно място, където всеки може да получи информация буквално за всичко, включително и за болестите на мъжката полова система. Проблема идва от това, че голяма част от информацията не е съвсем коректна,  достоверна, а понякога дори спекулативна с цел продажба на какви ли не методи за подобряване на ерекцията и потентността. В един момент, търсещият мъж попада във въдовъртежа на странни съвети и лечебни методи, без доказан ефект или бизопасност.

В тази връзка ви предлагаме един професионално и достоверно направен сайт www.Urology.bg, където можете да откриете достоверна, достъпна и ясна информация за болестите на мъжката полова система, написана от специалисти в областта и  въз основа на актуалните научни знания и доказателства. Автор на публикациите е Д-р Василев – специалист уролог.

След като нямам симптоми, значи нямам рак!

Това категорично не е вярно и реалността повърждава обикновено обратното.
Рака има симптоми, но те са късни , а ранните много приличат на оплакванията от доброкачествено увеличената простатата, които са типични за повечето възрастни мъже. Така, че смятаме че е важно да се знае, че липсата на симптоми не означава липса на рак.

Ако някой от близките роднини е имал рак (баща, дядо) и аз ще имам!

Наличието на пряк роднина действително покачва риска от рак на простатата (3-4 пъти), но не означава задължително разболяване. Въпреки това, препоръчваме на тези мъжете ежегодните прегледи при уролог да започнат по-рано – след 45 годишна възраст.

Рака на простатата е само при възрастни!

Действително, с напредването на ввъзрастта, честотата на рака на простата се повишава  – при мъжете над 80 години се открива много по-често отколкото при мъжете на 60.и за това кзваме, че ако мъжът живее достатъчно дълго, то той ще умре от простата.  Но  младите мъже също се боледуват и това е причината за редовените прегледи и скрининг при мъжете над 50 години.

Могат ли билките да предпазят и излекуват рака на простатата?

Не! Вапреки че непрекъснато попадаме съобщения за билки и хранителни добавки, който предпазват или лекуват рака, все няма научни данни за това, освен .

Редкия или нередовен секс повишава риска!

Няма доказа връзка между честотата на половите сношения или мастурбациите и риска от поява на рак на простатата.

Можем ли да се заразим от рак на простата?

Като цяло раковите заболявания не са заразни и риска за тях зависи основно от генетични фактори, вредни фактори на средата, начин на живот, пушене и т.н. Рака на простатата не прави изключение и той също не е заразен, нито се причинява от някакъв вид инфекция.

Може да се докаже без биопсия!

В бъдеще, технологиите може би ще напреднат толкова, че да позволяват до откриваме рака на простата без биопсия, но за сега това е единствения сигурен метод.

Вместо да ходя на уролог мога да се прегледам по интернет!

Интернет е прекрасен източник на информация и там може да се научи много, стига да внимавате какъв източник четете. Препоръчваме ви да ползвате референтни и достоверни сайтове за рак на простатата и материали писани от специалисти по темата.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Уролитиазара се среща много често в нашия регион, и темата за нея е много актуална, като интересува много български пациенти. Често, пациентите са объркани и имат нужда от достоверна и разбираема информация за камъните в бъбреците – симптоми, диагностика и лечение.
Според Д-р Васил Василев, експерт в разбиването на камъни в бъбреците, клинична картина на уролитиазата извън бъбречната колика може да протече и с постоянна тъпа болезненост в лумбалната област. Тя може да бъде с различен интензитет – от лека до много силна. Предизвиква се от т.н. мълчаливи (спящи) или латентни конкременти. Според различните автори при 4% до 10% от пациентите заболяването протича безсимптомно. Това налага те да не подценяват оплакванията си и винаги да се консултират и изследват дори и при незначителна симптоматика. Своевременното откриване на камъка и поставяне на точна диагноза предпазва от бързо влошаване на състоянието на пациента.
Почти без оплаквания или с лека, тъпа болка, на която не се обръща сериозно внимание, протичат кораловидните и отливъчни конкременти. По същия начин се изявяват и някои по-малки конкременти в легенчето, както и тези, разположени в една или повече чашки на бъбрека. Най-често те се откриват случайно, когато пациентите се изследват по повод на друго заболяване. В други случаи конкрементът се открива при изследване на урината. Установените промени в нейния седимент насочват вниманието на лекаря да изследва и бъбреците. Най-често там се установяват конкременти с кораловидна форма, които изпълват цялото легенче. Те са фиксирани, нямат възможност да се движат, да дразнят лигавицата на легенчето и да причиняват хематурия.
В други случаи болката е тъпа, но с неопределен дърпащ и разкъсващ характер. Тя се провокира предимно от физическо усилие, стоене прав, движение и често периодично през неопределени интервали преминава в бъбречна колика. Усеща се повече като постоянна или тежест в поясната област, придружена с често уриниране, дразнене в пикочния канал и промяна в цвета на урината. По-често се установява, когато конкрементът е неравен и наранява стената на легенчето. Най-често болката е само в кръста, но може да се разпространи и по хода на уретера.

Редица неврологични състояния са свързани с анормална функция на мехура и сфинктерите.Пикочния мехур и сфинктерите на такива болни се определят като „неврогенни”.
При тези болни мехура и сфинктерите могат да бъдат свръх —или нискоактивни. Тук под „активност” са мехурното и сфиктерно налягане.
При нормална функция на долния уринен тракт по време на фазата мехурно пълнене детрузора е неактивен, а сфинктерното налягане е високо. По време на микция сфинктерът релаксира, а детрузора се контрахира.Такова състояние се определя като детрузор/ сфинктерна „синеергия”.
Свръхактивен е този пикочен мехур, при който се наблюдава неинхибирана мехурна контракция, създаваща високо налягане в момент, в които налягането в пикочния мехур нормално трябва да бъде ниско.Между контракциите мехурното налягане се връща към нормалните си стойности.
При пациенти с установено неврологично заболяване, терминът използван за свръхактивен пикочен мехур е” детрузорна хиперрефлексия”.
При други пациенти мехурната стена е „дебела”, с нискоеластични способности, като това състояние е известно като наличие на нисък меху рен”комплайънс”. При тях мехурното налягане нарства прогресивно по време на пълнене, като по този начин мехура е неспособен да съхранява урина при ниско налягане.
В другата крайност се разполагат пациентите, при които поведението На пикочния мехур е определено като”неактивно -при тях се наблюдава ниско налягане, както по време на пълнене, така нормално трябва да бъде Релаксиран. Това състояние е известно като”детрузор -външен сфинктер.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Още за болестите на пикочния мехур >>

Рака на простатата е най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете. То може да бъде изцяло излекувано ако бъде диагностицирано навреме. Проблема идва от това, че това е коварна болест, която се развива с години и радко дава начални симптоми, които да ни насочат към него, а когато се появят – обекновено вече е много късно.

Това кара уролозите по цял свят да промотират т.нар. профилактика на простатата, която се състои в ежегодното изследване на ПСА и преглед при лекар.

Простатно Специфичният Антиген (ПСА) е молекула, специфична само за простатата и популярно се нарича туморен маркер за рак на простатата. Изследва се като се взема кръмва проба и нормалната му стойност би трябвало да е под 4 ng/ml. Разбира се, еднократното изследване не е винаги достатъчно, тай като са възможни промени и вариации между отделните проби, което трябва да се има предвид и да се следи скоростта на нарастване.

Вапреки че не е задължително, всяко покачване на ПСА е подозрително за рак на простатата и трябва да бъде уточнено. Това се прави най-сигурно чрез биопсия на простатата, която е единственото изследване, с което се доказва рака. Тя се извършва през ректума, чрез специална игла, като се вземат 10 късчета от простатата, които после се изследват под микроскоп и се търсят ракови клетки.

Научете още за туморния маркер за рак на простатата ПСА и какво да правите при повишаването му >>

В действителност, ПСА е спасил милиони животи, тъй като той позволява да открием рака още преди да са се появили симптомите, точно в стадия, когато е възможно да бъде радикално излекуван чрез операция – т.нар. радикална простатектомия. В по-късните стадии е възможно само забавяне на болестта, но не  и нейното излекуване. Това прави редовното, ежегодно изследване ан туморния маркер изключително важно, както и прегледа при уролог. По-добре да загубите 30 мин. веднъж в годината, но това може да ви спаси живота.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог