Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

Д-р Василев, увеличи ли се приложението на лазерите в медицината през последните години?

По същността си лазерът е светлина, която има две основни характеристики – да пренася голямо количество мощна енергия и да я насочва много прецизно и фино в точно определен участък от тялото. Но за да има ефект, лазерът трябва да е в пряк контакт със съответния орган, тъкан или камък – т.е по някакъв начин ние трябва да го „закараме” до там, което в миналото беше изключително трудно. През последните години науката напредна много и развитието на технологиите ни позволи да използваме лазерите и в медицината. Благодарение на миниатюрните оптичните системи и усъвършенстването на ендоскопските инструменти, вече успяваме да проникваме в тялото през естествените му отвори и оттам да достигнем до простатата, пикочния мехур, уретера и дори до бъбрека, където да използваме лазерната светлина за лечение на различни проблеми.

Съществуват различни лазери. Какво ги отличава?

Различават се по много характеристики, но най-важната е дължината на вълната, от която до голяма степен зависи ефектът на тази голяма енергия, която лъчът пренася.

Например, т.нар. Зелен лазер за лечение на увеличена простата излъчва дължина на вълната 532 nm – попада в т. нар. зелен спектър. Тази зелена светлина се абсорбира изцяло от хемоглобина в клетките, загрява го и това води до изпаряване на самата тъкан.

Друг вид е Холмиум лазерът, който пък излъчва около 2150 nm и попада в невидимия инфрачервен спектър и няма цвят. Неговата енергия не се абсорбира от хемоглобина, а от водата в клетките. Разликата е, че холмиум лазерът реже тъканите, а не ги изпарява.

Може да се каже, че лазерите са модерните скалпели в медицината. Позволяват ни бързо, прецизно и безкръвно да режем тъкани в тялото на пациента.

При кои урологични заболявания се използват лазерите?

Много голямо приложение намират при лечението на уголемена простата (доброкачествена простатна хиперплазия), като размерът на жлезата няма значение. Позволяват ни да лекуваме това състояние бързо, почти безкръвно и без странични ефекти и усложнения. В сравнение с класическите отворени операции намаляваме болничния престой на пациентите и носенето на катетър до един ден, без да се нарушава еректилната функция. Това са предимствата пред класическата отворена операция и пред трансуретралнатарезекция. Лазерното лечение може да се прилага и при пациенти на антикоагулантна терапия (за разреждане на кръвта), което е почти невъзможно при другите методи. Важно да се отбележи, че с лазер не се лекува карцином на простатата.

Другото голямо приложение на лазерите e при лечение на камъни в бъбреците, в уретера и в пикочния мехур (т.нар. уролитиаза). Преди беше трудно да се достигнем до камъка, но както казахме вече днес това вече не е проблем. Миниатюризирането на хирургичните инструменти ни позволява да проникнем директно в пикочния мехур, а оттам по уретера да стигнем чак до бъбрека. По този начин можем да разбиваме камъни в бъбрека, без да се налага да оперираме пациента. Новите технологии позволяват директно пренасяне на енергия върху камъка, а не през кожата, както е при екстракорпоралнаталитотрипсия и това ги прави много по-ефективни. Само преди 20 години диагнозата уролитиаза задължително означаваше операция, докато в наши дни камъни се оперират само в редки случаи – при болни с аномалии например.

Другото приложение е при т. нар. лазерно обрязване. Позволява по-фино изрязване на кожата на пациентите при т. нар. болест фимоза. Също така, лазерите се използват много успешно за лечение на късо гемче, чрез лазерна френулотомия.

Съществуват ли някакви противопоказания?

Ако един болен е подходящ за класическа операция, няма причина да не бъде опериран с лазер. Съществуват общи противопоказания: ако пациентът е силно увреден, страда от сърдечно заболяване, диабет и т. н. В тези случаи е рискова упойката, а не самата процедура с лазера. При някои болни класическата хирургия или трансуретралнатарезекция биха били рискови, но може да се приложи лазерна интервенция, която е по-щадяща за болния.

Преди 15 години лазерите в медицината звучаха като нещо далечно в бъдещото, а днес разполагаме с по три лазера за болест. Така че, бих определил лазерната и ендоскопската хирургия като едно пътешествие, което едва сега започва и все още не се знае докъде ще ни отведе.

Източник: Urolog.bg

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Фимозата е състояние, при което отворът на препуциума (кожичката, която покрива главата на пениса) е стеснен и не позволява свободно и безболезнено да се открие главичката на половия член. В някои случаи се дължи на епително частично или пълно срастване между вътрешния лист на препуциума с главата на члена.

Честота

При новородените момченца, нормално, препуциумъг е дълъг и не особено еластичен, като отворът му е тесен. Това състояние е известно като физиологична фимоза, която позволява пълното заголване на главата само при 4% от новородените. С растежа и развитието на детето започва постепенното разделяне на двата препуциални листа и главичката започва да се показва. Времето за завършване на гези процеси варира и е строго индивидуално. На възраст 6-7 години при 90% от момченцата фимозата вече отсъства.

Освен физиологична, фимозата бива още:

1. Вродена – дължи се на по-дълъг препуциум с циркулярно стеснение на отвора и срастване с главата на члена. Откриването на главичката е затруднено или невъзможно. Отделената и събрана смегма предразполага към възникване на хроничен възпалителен процес и затруднява забелването.
2. Придобита – дължи се на заболяване на половия член и препуциума. Така например, в детска възраст физиологичната фимоза може да се усложни с баланопостит. Възпалителният процес предизвиква разрастване на съединителна тъкан, която прави отвора на препуциума ригиден и го стеснява, при което се проявява придобитата фимоза при деца.

За по-голяма яснота ви представяме кратко видео какво представлява фимозата:

Фимозата най-често и в приблизително около 95 % от случаите се лекува, чрез обрязване или т.нар. циркумцизия. Това е кратка и козметична операция, която представлява изрязване на стеснения участък от кожичката на пениса (препуциума). Обрязването може да се извърши по различни начини, коато са описани моного видове техники, като в момента най-актуалното лечение е лазерното обрязване.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Научете още за обрязването и лечението на фимозата.

Представяме ви много интересен и полезен видео-филм, на който Д-р Васил Василев уролог – експерт в лечението на камъни и автор на клипа, много подробно и разбираемо обяснява за разбичните видове камъни в бъбрецие и оплакванията, които предизвикват.

Филма е направен много професионално, нагледно и достъпен за широката публика и е подходящ както от пациенти, така и от професионалисти.  От редакционният колектив на zdravebg смятаме, че това е най-добрият филм по темата за различните видове камъни в бъбреците и си заслужава да се гледа!

Източник: Urology.bg

Рака на простатата е най-често срещаното онкологично заболяване при мъжете. То може да бъде изцяло излекувано ако бъде диагностицирано навреме. Проблема идва от това, че това е коварна болест, която се развива с години и радко дава начални симптоми, които да ни насочат към него, а когато се появят – обекновено вече е много късно.

Това кара уролозите по цял свят да промотират т.нар. профилактика на простатата, която се състои в ежегодното изследване на ПСА и преглед при лекар.

Простатно Специфичният Антиген (ПСА) е молекула, специфична само за простатата и популярно се нарича туморен маркер за рак на простатата. Изследва се като се взема кръмва проба и нормалната му стойност би трябвало да е под 4 ng/ml. Разбира се, еднократното изследване не е винаги достатъчно, тай като са възможни промени и вариации между отделните проби, което трябва да се има предвид и да се следи скоростта на нарастване.

Вапреки че не е задължително, всяко покачване на ПСА е подозрително за рак на простатата и трябва да бъде уточнено. Това се прави най-сигурно чрез биопсия на простатата, която е единственото изследване, с което се доказва рака. Тя се извършва през ректума, чрез специална игла, като се вземат 10 късчета от простатата, които после се изследват под микроскоп и се търсят ракови клетки.

Научете още за туморния маркер за рак на простатата ПСА и какво да правите при повишаването му >>

В действителност, ПСА е спасил милиони животи, тъй като той позволява да открием рака още преди да са се появили симптомите, точно в стадия, когато е възможно да бъде радикално излекуван чрез операция – т.нар. радикална простатектомия. В по-късните стадии е възможно само забавяне на болестта, но не  и нейното излекуване. Това прави редовното, ежегодно изследване ан туморния маркер изключително важно, както и прегледа при уролог. По-добре да загубите 30 мин. веднъж в годината, но това може да ви спаси живота.

Автор: Д-р Васил Василев – уролог

Гемчето е тънката ципичка, която свързва кожата на пениса (препуциума) с главата на пениса. Гемчето се нарича още юздичка или медицинския термин – френулум. То придържа препуциума към главичката, която остава покрита, когато пениса не е в ерекция.
Понякога, гемчето може да бъде късо и по време на ерекция, не позволява лесното заголване на главата на пениса. Това води до болки и теглене по време на полов акт, особено в началото му, когато пениса прониква във влагалището. В някои случаи, гемчето може да се скъса при акта, което е съпроводено с обилно кървене, което много плаши мъжете. Също така, късото гемче може да е причина за преждевременна еякулация и бързо свършване, тъй като в него са концентрирани голямо количество нерви, а кихато то е по-късо те се дразнят повече.

Лечението на късото гемче е основно оперативно, но се налага само когато то създава проблеми. Най-модерния и актуален метод е безкръвната, казерна операция за късо гемче.

Представяне ви видео-клип на лазерна операция за късо гемче. На клипа се вижда как Д-р Васил Василев – уролог, с голям опит в лазерната операция на късото гемче бързо и ефективно с лазерния лъч изрязва френулума. Операцията се извършва с локална упойка и продължава и продължава 4-5 мин.

Предимствата на лазера са че разането с него е много прецизно, бързо и безкръвно, като дефекта зараства почти без белег, а гемчето придобива нормална дължина.

Научете още за късото гемче>>

Камъните в бъбреците са едно от най-често срещаното урологични заболяване, особено в България, която е ендемична зона, с много по-висока честота на тази болест. Оставени в тялото, камъните от малки, постепенно нарастват и могат да достигнат до много големи размери и дори да разрушат целия бъбрек. Понякога могат да попаднат в уретера и да предизвикат една от най-силните болки в тялото – т. нар. Бъбречна криза.

Съществуват различни методи за лечението на камъни – оперативни, лазерни и извънтелесно разбиване.

Извънтелесното разбиване на камъни (Ектракорпорална Литотрипсия, ЕКЛТ) е най-разпространеният метод за лечение на камъни в бъбреците и уретерите.

При него се използват ударни (шокови) вълни, произведени извън тялото. Вълните са фокусирани върху камъка, който абсорбира пренесената от тях енергия и се раздробява на ситни фрагменти, които в последствие се елиминират с урината за няколко дни или седмици. Приблизително 90% от камъните в бъбреците и уретерите се третират с този метод и е препоръчан при камъни с размери по-малки от 2.5 см.

Процедурата не е болезнена и обикновено не налага използване на упойка, като продължава средно около 30 мин. Пациента е разположен върху спациална маса, а ударите идват от генератор, които е допрян до хълбока или до гърба му. Прицелването в камъка става под рентгенов или ехографски контрол.

Д-р Васил Василев – уролог, един от най-опитните специалисти в разбиването на камъни казва: “Тази процедура изцяло промени нашето ежедневие и ние можем да лекуваме бързо, ефективно и безкръвно пациентите, които преди трябваше да оперираме. Това е прогреса на урологията!”.

Камъните в бъбреците са едно от най-често срещаното урологични заболяване, особено в България, която е ендемична зона, с много по-висока честота на тази болест. Оставени в тялото, камъните от малки, постепенно нарастват и могат да достигнат до много големи размери и дори да разрушат целия бъбрек. Понякога могат да попаднат в уретера и да предизвикат една от най-силните болки в тялото – т. нар. Бъбречна криза.

Съществуват различни методи за лечението на камъни – оперативни, лазерни и извънтелесно разбиване.

Извънтелесното разбиване на камъни (Ектракорпорална Литотрипсия, ЕКЛТ) е най-разпространеният метод за лечение на камъни в бъбреците и уретерите.

При него се използват ударни (шокови) вълни, произведени извън тялото. Вълните са фокусирани върху камъка, който абсорбира пренесената от тях енергия и се раздробява на ситни фрагменти, които в последствие се елиминират с урината за няколко дни или седмици. Приблизително 90% от камъните в бъбреците и уретерите се третират с този метод и е препоръчан при камъни с размери по-малки от 2.5 см.

Процедурата не е болезнена и обикновено не налага използване на упойка, като продължава средно около 30 мин. Пациента е разположен върху спациална маса, а ударите идват от генератор, които е допрян до хълбока или до гърба му. Прицелването в камъка става под рентгенов или ехографски контрол.

Д-р Васил Василев – уролог, един от най-опитните специалисти в разбиването на камъни казва: “Тази процедура изцяло промени нашето ежедневие и ние можем да лекуваме бързо, ефективно и безкръвно пациентите, които преди трябваше да оперираме. Това е прогреса на урологията!”.