През последните години, напредъка на технологиите позволи широкото внедряване на лазерите и лазерните техники в ежедневната урологична практика.
В момента, дори и в бедна България, в редица болници и клиники не само в София и големите градове, уролозите разпилагат с лазери за разбиване на камъни и безкръвни операции на простатата. Това са модерни методи, които позволяват ефективно лечение, при съответно по-бързо и лесно възстановяване на пациентите, които най-често се изписват от на следващия ден.
Представяме Ви кратък виде-клип по темата, в който Д-р Василев, специалист в лазерните и безкръвни урологични опърации, много ясно и подробно обяснява предимствата ефективността на тези модерни методи на лечение:

Разбиването на големите камъни в бъбреците често е проблем и понякога е много трудно те да бъдат излекувани без да се прави операция. Напредъка на технологиите през последните 20 години позволи да се въведат нови техники, като перкутанната нефролитотимя (PCNL), при която изваждането на камъка дори и с много големи размери (3, 4 или 5 см) става през малка дупчица на кожата. Метода е модерен и за разлика от отворената операция, която до скоро беше единствената опция за лечение, позволява много по-бързо възстановяване на пацинтите, които се изписват от болницата след 3-4 дни, а възстановяването им и връщането към обичайната ежедневна активност  след 10 дни.

Представяме ви кратък клип, на който Д-р Василев, специалист в разбиването на камъни, демонстрира лечението на конкремент с р-ри над 2 см чрез този метод:

Фимозата при възрастните се дължи най-често на инфекции
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца, но проблемът е лесно разрешим
Д-р Васил Василев – основател на сайта urology.bg
Д-р Василев, какво представлява фимозата?

Фимозата представлява стеснение на кожичката на главата на пениса (препуциум), което не позволява свободното й заголване. Среща се много често примъжете. В зависимост от причините ние яразделяме на две големи форми – вродена и вторична (патологична) фимоза.
Вродената фимоза се наблюдава при почти всички момченца. Дължи се на слепване между препуциума и главата на пениса. С израстването на детето, кожата постепенно се отлепва и главата започва да се заголва изцяло. Добре е при къпане на бебето, в продължение на няколко месеца или дори година, родителите нежно и по-малко да опитват да заголват главата на пениса му. Много рядко вродената фимоза може да се превърне в патологичен проблем при по-голямото момче или мъжа. Световните данни показват, че това се случвапри около 4-5% от момченцата.
Вторичната фимоза се наблюдава при зрели мъже, които преди това не са били засегнати от проблема. Най-често тя е следствие на различни инфекции, които е прекарал човекът – баланопостити. Те предизвикват инфектиране на кожичката, коятореагира и се свива. Около отвора на главичката на пениса остава един пръстен, който не позволявасвободното й заголване. В по-напредналите стадии, когато пръстенът е много тесен, ерекцията и половият акт стават болезнени. При секс, тъй като кожата не може да мине надолу, е възможно да се получат т.н. рагади, които представляват надлъжни цепчици на препуциума . Впоследствие те зарастват, но допълнително стесняват пръстена. Достига се до един порочен кръг, който постепенно стеснява отвора, а заголването става все по-трудно и болезнено.
Другата причина за фимозата при възрастни мъже е диабетът. При това заболяване голяма част от глюкозата се отделя с урината и тя става сладка. Обособява се много добра среда за различни бактерии и се повишава рискът от инфекции, които допълнително водят до фимоза. Съществуват и някои автоимунни заболявания като лихен склероатрифия и други, които биха могли за да доведат до стеснения на кожата.
В последно наблюдавам вторична фимоза при момченца, при които заголването на главичката в детска възраст е било извършвано малко по-грубо и насилствено. В тези случаи остават малки ранички и белези, които травмират препуциума, които впоследствие водят до развитие на фимоза при голямото момче. По тази причина вече се препоръчва постепенното и нежно заголване на главичката.
Може ли фимозата да бъде причина за някакви инфекции?
Често пъти, когато фимозата е по-тежко изразена и заголването е болезнено, мъжете буквално неглижират хигиената. Под тази кожа се събират бактерии, тъй като там средата благоприятства тяхното развитие – топло, влажно има отпадни клетки от т. нар. смегма, които се прекрасна хранителна среда за бактериите. По този начин сеповишава риска за развитие на инфекции, които впоследствие още повече стесняват отвора.
Възможно ли е фимозата да повлияе върху репродуктивните възможности на мъжа?
Много рядко фимозата може сама по себе си да бъде причина за проблеми с репродуктивната способност на мъжа. Това е чисто козметичен проблем, който не повлиява ерекцията и сперматогенезата. Но избягвайки да прави секс, или когато отворът е много тесен, голямо количество от спермата остава зад пръстена. Но да бъде причина за стерилитет е много рядко усложнение. По-скоро става дума за състояние, което измъчва мъжа – сексът, ерекцията и мастурбацията са болезнени.
Оперативното лечение ли е решение на този проблем?
Решението е само оперативно. Става дума за т. нар. обрязване или циркумцизиум. Пак ще повторя, че става дума козметична интервенция, а не заоперация, която би повлияла ерекцията или нарушила оплодителната способност на мъжа. При тази операция се изрязва въпросният участък от кожата и главата се заголва много по-лесно. Почти половината от мъжете в света са обрязани още в детска възраст и това не е проблем за мъжа впоследствие.
Нормално е мъжете да се притесняват от евентуални усложнения – болки или проблем с ерекцията. Операцията е лека и продължава около 20-30 минути. Възстановителният период е малко по-дълъг и отнема средно 20-25 дни, за да зарастне белегът и мъжете да могат пълноценно да правят секс. Има различни нови методи, които се използват. Разбира се, лазерът е нещо, което на този етап е модерно и има своите преимущества.
Така или иначе обаче обрязването се практикува от хиляди години. Лично аз не съм привърженик на обрязването заради модата или защото е по-хигиенично. Ако един мъж е със слаба хигиена и без навици, дали е обрязан или не, няма огромно значение. Когато обаче има проблем, операцията е добре да се направи.

Източник: Credoweb

Фимозата е често срещано заболяване, което засяга предимно млади мъже в полово-активна възраст. Реално тя представляма стеснение на кожата на пениса, което не позволява свободното заголване на главичката, особено в ерекция. Това прави половият акт неприятен, а по-напредналите стадии, когато стеснението е много голямо – болезне и дори невъзможен. Често по време на секс по кожичката се получават надлъжни цепки, които зарастват трядно и с времето стават все повече и все по-големи. При зарастването им се образува белег, който допълнително стеснява фимозният пръстен и той става все по-тесен. Това е един порочен кръг, който води до влошаване на състоянието и който е лечим единствено, чрез обрязване.

Вижте видеото:

Обрязването, наричано мо медицински циркумцизия, е малка хирургична интервенция, която цели отстраняването на стесненият участък на кожата. Съществуват различни техники за извършването – лазерно обрязване, с ток или със скалпел, но в крайна сметка резултата при всички е същия. Разбира се, някои техники позволяват по-добър козметичен резултат, но все още няма универсален метод и всеки си има предимства и недостатъци. Точно тук е и ролята на опитния уролог, който в зависимост от тежестта на фимозата, състоянието на пениса и предпочитанията на пациента да избере най-подходящия метод, защо с каквото и да се оперира, ръката на хирурга е най-важният фактор за успеха от лечението.

Източник:  Андрология

Дълго време ТУРП (Трансуретрална резекция на простатата) е основният елемент от хирургията за лечение на увеличена простата, но технологията напредва и вече има методи, които са далеч по-малко инвазивни, а постигнатия ефект е отличен. При ТУРП, частта от простатната тъкан, която блокира пътя на урината бива премахната. Въпреки че е ефективна процедура, хоспитализацията е 48 часа или повече при нужда, както е небходимо и поставянето на катетър за това време. Рисковете при тази интервенция са свързани с анестезията, кървене по време и след операция, както и в много редки случаи опасното абсорбиране на течности.

Алтернативата, която набира сили е лазерната хиругия.  Както и при ТУРП, така и тук целта е да се направи канал в уретрата, през който урината да преминава по-лесно, но процедурата е далеч по-малко инвазивна. Вместо изразване на тъканта, тук въпросния канал се прави като простатната тъкан се изпарява с помоща на лазерна енергия. Проучванията показват, че когато лазерното лечение се извършва от опитни уролози, резултатите са отлични и ги няма страничните ефекти, които са свързани с ТУРП. Това е процедура в амбулаторни условия, при която няма или е минимален риска от кървене, няма риск от абсорбиране на течностите и катетъра се поставя само за нощта.

Начете още за лазерните операции на простатата>>

Камъните в бъбреците или уролитиазата е една от най-честите урологични болести и търсенето на ефективен метод за тяхното лечение, занимава медицината от столетия.

Благодарение на огромния технически прогрес и разработването на нови лазерни и безкръвни методи, съвременното лечение на камъните придоби съвсем различен облик. Вече разполагаме с извънтелесно разбиване, лазери и минитюаризиране оптични сестеми, който ни позволяват да достигнем да камъка без да се налага да оперираме, но това разнообразие от методи поставя пред нас един сериозен въпрос, кой конкретен от всички метод е би бил най-ефективен и подходящ при конкретния камък и пациент.

От какво зависи избора на лечение?

Основните фактори, които определят избора на метод са големината на камъка, неговото разположение (в бъбрек или в уретер) и състоянието на бъбрека, т.е. дали е запушен или не.

Избора на лечение при малките камъни (с р-ри под 1-1.5 см) вече не е особен проблем, тъй като в приблизително 90 % от случаите те се разбиват с т.нар. Екстракорпорална литотрипсия (SWL). При нея се използват ударни вълни, които под рентгенов контрол се фокусират върху камъка и го разрушават.

Сериозното предимство на този метод е, че процедурата на практика е неинвазивна, безболезнена, рядко продължава повече от половин час, а в повечето случаи пациента е гототв да се завърне към ежедневните си активности веднага след нея. Но наред с безспорните си преимущества този метод има и ограничения, основно зависещи от размера на конкремента и процента на неуспех значително нараства при големите камъни над 2 см. Научете още за извънтелесното разбиване

Така, че въпроса за лечението на големите камъни в бъбреците все още остава отворен и дискутабилен?

При тези пациенти, в съображение вече влизат 2 други метода, които дори и наричани „безкръвни” все пак са инвазивни и налагат използване на упойка, както и известен болничен престой. Това са Уретерореноскопия (наричана още Ретроградна интраренална хирургия или RIRS) и Перкутанна нефролитолапаксия (PNL).

Уретерореноскопия и лазерно разбиване (RIRS)

Това e сръвременен и безкръвен метод за лечение, при който се използват естествените отвори и канали в човешкия организъм – тенденция, която в съвременната медицина се развива с огромна скорост не само в урологията, но и в много други дисциплини: хирургия, гастроентерология, инвазивна кардиология, неврохирургия и др. Методът представлява вкарване на тънки инструменти (уретероскопи) през пикочния мехур, по уретера, чак до бъбрека. Освен фиброоптична камера и светлинен източник по тях се вкарва лазерна сонда. С нейна помощ се доставя енергия, която разбива конкрементите.

Уретероскопите биват два вида – ригидни (твърди) и флексибилни (сгъващи се, меки). Уретероскопия с лазерно разбиване на камъка представлява “Златен стандарт” в лечението на конкременти в уретера. За камъни в бъбреците се използват флексибилните. Техният край е подвижен, гъвкав и посоката на извиването му се контролира от уролога. Това дава възможност да се достигат конкременти в чашките на бъбрека, които са често недостъпни за екстракорпоралната литотрипсия. След дезинтегриране на конремента и елиминиране на фрагментите на практика операцията приключва и в общия случаи след излизане от анестезията пациента най-често е готов да се върне към нормалния си живот. Въпреки очевидните си предимства и този методът има някои ограничения, дължащи се от една страна на бавното дезинтегриране на камъните поради тънките лазерни сонди и от друга страна – на трудното елиминиране на фрагментите дължащо се на малкия диаметър на самият инструмент. Тези недостатъци правят работата върху конкременти по-големи от 2-2.5 см много трудна.

Перкутанната нефролитолапаксия (PNL)

Перкутанната нефролитолапаксия представлява процедура при която през малък разрез на кожата (около 1 см) се поставя тръба, през която се достига директно до бъбрека. През нея се вкарва инструмент, който подобно на уретероскопа имат светлинен източник, камера и енргиен източник. За разлика от уретероскопита, обаче тук има възможност да се работи по-бързо и едновременно с това лесно да се елиминират фрагментите, защото се работи се с по-големи по диаметър инструменти. Това позволява да се работи дори при камъни с диаметър повече от 3- 4 см, които до неотдавна се лекуваха само с отворени операции.

Методът е хирургически, което означава, че съществува риск от някои усложнения като кървене и инфекции, но ако сравним това с отворените операции на практика рискът е несравнимо по-нисък. Обикновенно болничнит престой е до 3-4 дни. След операцията остава една малка тръбичка, която се сваля след няколко дни. Методът се смята за стандартен за конкременти над 2 см, разположени в бъбрека.

При големи, множествени, отливъчни камъни е възможно да се използва комбинация от два достъпа – чрез уретероскопия и перкутанна литолапаксия едновременно. Двата метода през последните години са заменили 95 % от отворените операции за лечение на уролитиазата.

Като финал на статията ще кажем, че лечението на камъните е комплексно и все още няма универсален метод, защото както се видя до тук, всеки от горе-изброените има своите предимство, но и недостатъци. Избора на метод зависи в най-голяма степен от размера на камъка, наличната апаратура и разбира се личните предпочитания на пациента.

Активното наблюдение, хирургичната намеса и лъчетерапията са стандартите варианти за лечение при мъже с рак на простатата в ранен етап. Всеки от тези варианти има своите предимства и рискове. Рядко има точно един определен  вариант, който да е най-добрият.

Избора на лечение зависи и от рисковать група, в която попада рака:

Лекарите използват наличната информация относно рака на мъжа, за да го поставят в определена група (слабо, средно, високо – рискова група).

– При слабо рисковата група вероятността рака да се разпространи и разрасне е малка за следващите години. При тази група нивото на простатно-специфичния антиген (PSA) е по-малко от 10 нанограма/мл.

– При средно рисковата група тази вероятност е малка за следващите няколко години. Нивото на PSA за рака поставен в тази група е между 10 и 20 нг/мл.

– При високо рисковата група рака вероятността е, че в следващите няколко години рака ще се разрасне и разпространи е голяма. Нивото на PSA при тази група вече е над 20 нг/мл.

Обрязването е хирургичното премахване на кожата покриваща върха на пениса. Обрязването е сравнително често явление при новородени момченца по целия свят. Обрязването и на по-късен етап също е възможно но тогава процедурата е по-сложна.

В някои семейства обрязването е въпрос на религиозни възгледи и ритуали (еврейски и мюсюлмански семейства), за други семейна традиция, лична хигиена или превантивни мерки. За други обаче обрязването не е необходимо или дори обезообразяващо. След обрязването , не е възможно да се възстанови външния вид на необрязан пенис.

Освен посочените по-горе причини, обрязване се извършва и когато препуциума не може да бъде изтеглен назад, за да се оголи главичката на члена. В останалите случаи е въпрос на личен избор.

Обрязването може да има следните предимства:

– по-лесна хигиена – обрязаният пенис се мие по-лесно. Но миенето на необрязан пенис също не представлява особена трудност.

– намален риск от инфекции на пикочните пътища – риска от инфекции на пикочните пътища при мъжете като цяло е нисък, но при обрязаните е дори по-нисък. Тежки инфекции на ранна възраст могат да доведат по-късно до бъбречни проблеми.

– намален риск от полово предавани болести – обрязаните мъже може да са подложени на по-нисък риск от предаваните по полов път заболявания (вкл. СПИН). Разбира се, безопасния секс си остава основната протекция.

– превенция на проблеми с пениса – често кожата покриваща необрязания пенис е възможно трудно или невъзможно да се изтегля назад. Това може да доведе до възпаление на препуциума или главичката на пениса.

–  намален риск от рак на пениса – въпреки че е рядко срещан този вид рак, той е по-малко срещан при обрязаните мъже. Също така и при жените с обрязан партньор, вероятността от рак на шийката на матката е по-малък.