Увеличената простата е проблем, който засяга голяма част от възрастните мъже. Интересното е, че една голяма част от тях, не обръщат внимание на нея и посещават лекар едва в късните фази на страданието, когато симптомите станат изключително силни, или пък вече се появят усложненията.
Тази реакция на мъжете е нормална, все пак става въпрос за простатата, която е част от мъжката полова система и никой няма намерение да се преглежда ако не усеща нищо. Проблема е, че болестите на простатата, особено на 60 години, започват бавно и подмолно, със слаби и почти неусетни сиптоми на уринирането, което ги прави коварни, защото когато се проявят в пълна сила, много често вече е късно.
В тази връзка, като пример за усложнение от нелекувана увеличена простата, ви представяме кратък видео клип на пациент с над 2 литра задържана урина в мехура, при който се наложи поставяне на катетър.

Това е мотивацията за представяне на този интерес урологичен казус, за да да представим мъж, който няма никакви оплаквания с уринирането, нито задръжка, нито затруднения и повода за прегледа на простатата е честото напикаване, особено през нощта. В действителност се оказва, че неговия мехур е толкова силно препълнен, че урината излиза свободно, без той да може да я контролирап- т.е. прелива.

За това, според европийските и американските стандарти по урология се препоръчват ежегодни прегледи на простатата при уролог, за да се избегне проявата на усложнения като ретенция и поставяне на катетър или другата по-тежка болест – рак на простатата, тъй като всички проблеми свързани с нея са напълно лечими, но само ако се търсят активно и се диагностицират в начален стадий.

Автор на клипа: Д-р Васил Василев – уролог, специалист в лазерните операции на простатата

Източник на статията: Урология.eu

Нормално уриниране

Преди да започнем да говорим за трудното уриниране смятаме, че е важно за начало да обясним механизма на нормалното уриниране. По време на уриниране, мускулатурата в стената на мехура се стяга и по-този начин се покачва налягането в него, докато сфинктерите се отпускат, за да позволят свободното изтичане на урината през уретрата. Ако мехура е достатъчно напълнен, при нормалното уриниране струята би трябвало да е силна и неперекъсната, а мехура да се изпразни напълно. Силата на струята е резултат от изтласкващата сила на мехурната стена от една страна и от съпротивлението срещу урината, което оказват мехурната шийка, простатата и уретрата.

Какво е затрудненото уриниране?

Затрудненото уриниране, наричано още дизурия е симптом, който може да се прояви под различни форми:

-намаляване на силата на струята

-трудно начало и трудно започване на уринирането

-по-бавно и продължително уриниране

-нужда от напъване при уриниране

-прекъсване на струята (уриниране на пресекулки)

-изтичане на капки след края на уринирането, които мокрят бельото

-чувство за недоизпразване на пикочния мехур след края на уринирането

Затрудненото уриниране (дизурията) може да се прояви самостоятелно (изолирано) или да е съпроводено от често уриниране през деня и нощта (полакиурия) и/или от императивни позиви за уриниране, които са много по-мъчителни за пациентите.

Последствия

Последствията от затрудненото уриниране могат да бъдат тежки, тъй като то се развива бавно, в продължение на години и дълго време пациентите го понасят добре, като съответно не търсят лекарска помощ. Но в напредналите стадии дизурията може да доведе до сериозни нарушения във функциите както на пикочния мехур, така и на бъбреците.

Най-честата причина за затрудненото уриниране е някакво препядствие на пътя на урината, като при мъжете над 50-годишна възраст в най-често, но не винаги е увеличената простата.

Следствие на това запушване на изхода на пикочния мехур, стената му се задебелява и фиброзира, тъй като и се налага да се бори с все по-голямо съпротивление, за да евакуира урината. Постепенно, изпразването на мехура става все по-непълно, с увеличеване на т.нар. остатъчна урина в него, което пък от своя страна повишава риска за:

-образуване на камъни,

-невъзможност за спонтанно уриниране – т.нар. остра уринна задръжка, която налага спешни урологични мерки

-разтячане на пикочния мехур и значително увеличаване на обема му (над 1 или дори 2-3 литра) – т.нар. хорична задръжка на урината, която може да доведе до разширение и на уретерите и дори бъбреците, с нарушение на функцията им – бъбречна недостатъчност.

-инфекции на урината и/или мъжките полови органи – тестиси, простата, пенис.

Всички тези рискове са достатъчен повод и аргумент да се консултирате с уролог в случаите, когато усетите продължително и трайно намаляване на силата на струята при уриниране. Все пак трябва да се вземе под внимание и факта, че напълно нормалноструята да е слаба, когато в мехура няма достатъчно урина или обратното, когато сте стискали дълго време и той е препълнен.

Преглед при уролог

Възрастта сама по себе си не е причина за затруднено уриниране. Нуждата от урологичната консултация е провокирана от намаляването на силата на струята, но също така и от честото уриниране през деня и през нощта, от инперативните или спешни позиви за уриниране, които могат да доведат до изпускане или от инфекция.

Както прегледа при всеки друг специалист, така и прегледа при уролог включва разгоговор с пациента, за да се установят:

-продъжителността и давността на проблемите с уринирането

-тяхната еволюция във времето

-техния характер – периодичен или непрекъснат

Също така по време на прегледа е важно да се уточнят предишни заболявание и/или хирургични интервенции, които биха могли да доведат до стеснение на уретрата и да обяснят затрудненото уриниране:

– чести инфекции на урината, които биха могли да бъдат следствие на обструкция (запушване) на пикочния мехур

– предишни катетеризации на пикочния мехур или предишнииндоскопски изследвания

– провеждано хирургично или лъчелечение на малкия таз

– трявми на перинеума, таза или уретрата

Най-често дизурията е стара и с и бавно развитие, като обичайно почти не се забелязва и не притеснява пациентите, които дълго време не търсят лекарска помощ заради нея. От друга страна обаче, честите и императивните позиви за уриниране, както и нощтното уриниране са много по-осезаеми за пациентите, нарушават много по-голяма степен качеството им на живот и когато съпровождат трудното уриниране, карат мъжете да търсят лекарска помощ много по-рано.

Урологичния преглед включва:

Ехографско изследване на:

-простата – голамина, форма и консистенция

-пикочен мехур – дебелината на стената му; наличие на конкрементие, остатъчна урина или дивертикули

-бъбреци

Кръвни изследвания:

-ПСА за изключване на подозрение за рак на простатата

-Креатини проверка на бъбречната функция

Ректално туширане

Микробиологично изследване на урината

Целта на прегледа не е единствено да се установи големината на простатата, а по-скоро способността на пикочния мехур да се изпразва без затруднение, защото въпреки че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е единствената. Разбира се, ако причината за затрудненото уриниране е неусложнената доброкачествената простатна хиперплазия (т.е. без наличие на остатъчна урина, без наличие на камъни или без наличие на застой на урината в бъбреците) Вашият уролог ще ви назначи съответното медикаментозно лечение. При липса на подобрение на оплакванията въпреки лечението би следвало да се направи реоценка на състоянието и да се търсят други причини за проблемното уриниране. В тези случаи, могат да се наложат и допълнителни изследвания, като:

-Урофлоуметрия, с която измерваме и обективизираме времето на уринирането и максималния дебит на урината.

-Уретроцистоскопия, която позволява директен оглед отвътре на уретрата, за търсене на стриктури, простатата и пикочния мехур – за търсене на камъни, дивертикули и тумор.

-Уродинамично изследване може да се наложи в по-комплицираните случаи, което позволява да се направи оценка на контрактилитета на стената на пикочния мехур и мехурния сфинктер.

Обобщение

Въпреки, че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50 години, тя не е едниствената, като причините за дизурията могат да бъдат свързани и с други състояния, които:

Болести и състояние, които намаляват контрактилитета на мехурната стена:

-неврологични заболявания

-нарушения в мукулатурата на мехурната стена – следствие на възрастта, прием на медикаменти, диабет и др.

Болести или състояние, които повишяват съпротивлението срещу урината:

–доброкачествено увеличена простатата (Доброкачествена простатна хиперплазия), като е важно да отбележим, че големината на простатата не винаги съответства на тежестта на оплакванията и дори малка простата може да предизвика запушване.

-склероза на мехурната шийка

-стриктури на уретрата

Както се вижда, лечениета на затрудненото уриниране е комплексно и е свързано с правилното отчитане на много фактори, а не само на лечението на увеличената простата.

Автор: Д-р Васил Василев – Urology.bg

Увеличената простатна жлеза, наричана още ДПХ или аденом на простатата е една от основните причини за смущенията в уринирането при мъже над 50 години. Това са тънката струя, напъните при уриниране, честото уриниране, нощното уриниране и др.

Макар увеличената простата сама по себе си вече да не се определя като заболяване, а по-скоро като състояние, то дължащите се на нея проблеми с уринерането, които нарушават качеството на живот на мъжете са причина за започване на лечение, което може да бъде медикаментозно или оперативно. 

През последните години в ежедневната практика навлязоха нови и пречистени лекрствени препарати (още за медикаментозната терапия), които значително подобряват оплакванията, но въпреки това в някои случаи се налага оперативно лечение, което е единствения начин за трайно решаване на проблемите с уринирането.

Оперативните техники се делят на 2 големи групи – отворени операции и т.нар. безкръвни или ендоскопски операции, които се извършват през пикочния канал (т.е. трансуретрално) и включват трансуретрална резекция и лазерни операции.

Целта на тази статия е да сравним различните хирургични методи за лечение на доброкачествено увеличената простата (отворена операция, трансулетрална резекция и лазерните техники), като представим предимствата и недостатъците на всеки метод по отделно.

Както се подразбира от само себе си, отворените операции трудно биха могли да се сравняват с безкръвните, тъй като при тях освен разрез имаме знаително по-дълго време на носене на катетър, значително по-дълъг болничен престой, много по-висок риск от усложнения и кървене, което е причина те да се препоръчват все по-рядко и в изключителни случай и все повече и повече да бъдат измествани от безкръвните.

Това е причината в тази статия да сравним двата основни безкръвни метода, а именно трансуретралната резекция на простатата, наричана накратко ТУР-П с лазерните операции.

В момента ТУР-П се определя като “златен стандарт” в хирургичното лечение на доброкачествена простатна хиперпалзия. Това е първата и най-стара “безкръвна” операция, която от години е въведена в ежедневна практика и с която има натрупан най-голям опит. При нея се прониква през уретрата, достига се до простатата, която се нарязва на малки пърченца с помощтта на електрически ток. Основният недостатък на ТУР-П е, че е приложим при жлези с обем по-малък от 80 см3 и при по-големи простати и при липса на лазер, единствена възможност остава отворената операция.

Казваме “при липса на лазер”, защото с навлизането на лазерните техники оперативно лечение на простатата значително се промени, тъй като те предоставят много предимства пред отворените операци и ТУР-П, дори и при по-големите от 80 см3 жлези. Това ги прави много желани в редица центрове в напредналите дъжрави по света.

За да сравним ТУР-П с лазерните методи ще представим резултати от референтни клинични проучвания при простати с размери до 70 см3, защото при тях се препоръчат и са възможни и двата метода и каквито са размерите на най-големия брой от оперираните жлези. При по-малките или по-големите, сравнението просто е бизпридмитно и неприложимо.

За да сравним обективно ТУР-П и лазерните техники ще разгледаме  отделните параметри, който са най-важни за пациента, а именно:

Болничен престой

Болничният престой зависи от вида на упойката и усложненията след операцията. При проведени 7 проучвания с 1069 пациенти сравняващи продължителноста на престоя в болница прдимството е за лазерните техники. 

Носене на катетър

В периода след оперативното лечение  сe налага поставяне на уретрален катетър. Той се сваля между 1-ви и 5-ти ден. Момента на свалнето му,  се определя от вида на използваната оперативната техника, настъпилите усложнения и навиците на хирурга. Според осем проведени проучвания с 1088 пациента се доказва, че ранното сваляне на катетъра при лазерни интервенции се свързва с по–нисък риск от усложнения от това при ТУР-П, като с увеличаване на размера на жлезата превеса за лазерите е по-голям.  

Кръвозагуба

Принципите при отстраняване на простатната тъкан при трансуретралната резекция и лазер е различна, на което сме се спряли в други статии. Една от първите “реклами” на лазерната техника при навлизането й е, че е подходяща за безкръвни операции. Макар и много близо до истината, все пак дори и малко, по време на операция е възможно да се наблюдава известно кървене. Тук отново се намесва статистическия анализ, който е красноречив в полза на лазерните техники, където кръвозагубата е в  пъти по-ниска. Голям проблем при хирургичното лечение на ДПХ са пациентите, които приемат антикоагулнати лекарства като системна, ежедневна терапия. Според проведени проучвания извършено ТУР-П на пациенти приемащи антикоагуланти, се налага кръвопреливане в до 30% от случаите, докато  тези  оперирани с лазер рискък от кръвопреливане е съпоставим с този на неприемащите антикоагуланти.

Еректилна функция 

Проведени са няколко проучвания за сексуалната функция след ТУР-П. Според резултатите известна форма на еректилна дисфункция се наблюдава в до 14% от пациентите, като повечето случаи са преходни и отшумяват с времето. Относно лазерните технологии информацията засега е малка като са проведени две по-големи проучвания върху неголям брой пациенти проследени за сравнително кратък период (до 1г.). Предварителни данни сочат, че лазерните техники дават по–малък риск от еректилна дисфункция в сравнение с трансуретралната резекция.

Усложнения

За следоперативни усложнения се приемат задръжкатата (ретенция) на урината, инфекции, стриктури (стеснения) на уретрата, задръжка на съсиреци, ретроградна яекулация, повторни интервенции, болезенено уриниране. Десет клинични проучвания сравняват тези показатели при двата метода. При простати със среден обем превесът е в полза на лазерните техники, докато при по-големи простати разликите са незначителни, като по отношение на инфекциите и задръжката на урина разлики в зависимост от оперативната техника почти не се наблюдава, независимо от обема на жлезата.

Как се възприема от пациентите

За стандартизиране на тежеста на оплакванията в практиката са въведени стандартизирани въпросници, като най-използвания е IPSS. Te се използват за оценка на проблемите с простатата преди операцията и за проследяване на ефектите след операция. Фактът, че отговорите дават цифрово измерение прави тези въпросници много подходящи за статистически анализ. Проведени са пет проучвания с 557 пациента сравняващи резултатите от ТУР-П и лазерни операции на 12 и месец след операцията. Резултатите не показват особена разлика в двата метода. 

Като заключение можем да кажем, че макар сравнително нови, лазерните технологии в редица отношения показват значителни предимства пред трансуретралната резекция на простатата (ТУР-П) и е много вероятно скоро те да се наложат като новия “златен стандарт” в урологията.

Източник Prostatata.com

На 15 и 16 септември 2014 година в Хелзинки, Финландия се проведе “Master Class” курс на обучение по безкръвна хирургия на простата със Зелен лазер, в който взе учестие и български уролог – Д-р Васил Василев, сециалист в лечението на проблемите с простатата.

На курса бяха представени техники за лазерни операции на увеличена простата от Dr. Hannu Koistinen, който е водещ специалист в областта. Лазерните техники за лечение на Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) се налагат все повече и повече като стандарт в ежедневната практика на водещите урологични центрове в Европа и САЩ, тъй като позволяват

– почти безкръвно и бъзро отсраняване на простатата

– много нисък риск от усложнения – инконтиненция, инфекции, кървене

– много кратък болничен престой и носене на катетър – средно 1 ден

– запазване на сексуалната функция.

Обучението беше организирано на много високо ниво и бяха демонстрирани няколко случая на лазерна операция с новия усъвършенстван модел Зелен лазер XPS.

Източник: Prostatata.com

Вижте още за лечението на простатата: